Арап,мой верен Арап,
давай ще бягаме днес.
Из дивата степ,мили мой,
ти верен до гроб другар.

Арап,мой верен Арап,
ти помниш ли онзи ден.
Загубихме се с теб ,кон мой.
но не се предаде,спаси ме.

Арап,мой верен Арап,
ти надвеси се над мен.
И с очи нежни,с любов,
сила ми даде ,кураж.

Арап,мой верен Арап,
а когато голяма звезда бе.
И света в краката видя,
пак мен искаше само.

Арап,мой верен Арап,
остаряхме,вече приятел.
Но верността ти към мен,
по-млада и силна стана.


ДЖУЛИЯ  БЕЛ