юли 1970год.Златни пясъци

Вървя а теб до мен те няма,
отиде си внезапно през нощта.
А морето е толкова безбрежно,
като сърцето ми изпълнено с тъга.

Вървя а теб до мен те няма
а сякаш тук си,ето те сега.
Усмихнат,мил,харизматичен,
първата в живота ми любов.

Вървя а теб до мен те няма
а сякаш тук си и ме носиш на ръце.
Очите ти горещи,нежни,
ти влюбен си в мен а аз в теб.

Вървя а теб до мен те няма,
зная плакал си и молел сисе ти.
Но майка ми,но тя не ме събуди
и писмото твое жестоко скри.

Вървя а теб до мен те няма,
пред мен е синьото море.
И небето е кристално чисто,
но за мен света се срути и занемя.

на Стефан Белчев
София

ДЖУЛИЯ  БЕЛ