Вавилон се срути, срина,
със земята в миг се изравни.
Като суета, ненужна слава,
в тленна маса стигна до пръста.

Вавилон се срути, срина
а вчера бе достигнал върхове.
За бог всевишен бе се взел
и надменно, отвисоко се ухилил.

Вавилон се срути, срина
а урока древен никак не разбра.
До бога можеш да достигнеш,
по нетленен път, с душа.

22.11. 2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ

Хареса ми.Само така-"Право куме в очи"

Жу, благодаря ти! За пътя към бога, за тленните и нетленните неща в живота ни. За суетата, да си нависоко и да се вземеш за бог.Те май и Хитлер и Сталин преди години а май и Буш и Доган днес се взимат за такива.
с обич ДЖУЛИ

Поздрав за този стих!

Ей, Незабравима ти си била тук! БЛАГОДАРЯ ТИ!
с обич ДЖУЛИ