Самотницата
автор: eltoro

На задната седалка във таксито
с блуждаещ поглед в бягащите сгради,
с лице посърнало и в дим обвито
пътуваше,пътуваше на някъде ....

Отдавна не зачертва в календара
рождени дни и месеци лунарни ,
притиска на годините товара
под педя прах купоните шикарни ...

Отдавна не върви косата руса,
гърди, блестящи от бижута скъпи .
А как боли , когато в автобуса
напет младеж от мястото отстъпи !

Отдавна топлина на мъжко рамо
е тъй далечен и забравен спомен .
Единствно заплакала би само -
на спомена , направила би помен ....

Отдавна телефонът и е млъкнал,
а срещите са с темата за болки .
На някой, тъй на вън да я замъкне,
би дала всичко ! Колко ли е ? Колко ?

В зениците и бляскат отразени
на този град задъхан светлините .
Съблечените мъртви манекени
безизразно отвръщат на мечтите и.

-Хей , момко, спри ! Дъхът и се пресича.
-И рестото задръж ! Благодаря ти !
От вечерта секундите изтичат
на прецедени в пясък капки мътни .

Потъва в топлия сумрак на клуба ,
очите и забиват се в екрана ,
Отново ще е тя ! Онази лудата ,
очакваща една любов измамна ....

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=35142

Есен благодаря за стиха, прекрасен е. Общото между нас е самотата, онази когато сякаш си мъртъв и никой няма нужда от теб.
Преди два дни вървях в центъра на моя град. Една уличка, тиха с много стари аристократични къщи.
Има реставрирани от тях, има нови къщи, последен писък на модата. Но в една от тях с падаща мазилка, рушаща се видях на отворения прозорец една старица.Тя плачеше и ме гледаше проницателно.Сякаш попаднах в магия, картини затанцуваха, виждах я като млада, като зряла жена , като любима баба. Това беше кратък миг, може би 30 сек. и изведнъж ми се стори че очите и греят. Сякаш събудена отново я погледнах,тя вече не плачеше, очите и се смееха.
Вървях после и все мислех за тези очи, за мен все още живи .
с обич ДЖУЛИ

Животът е прекрасен във всеки един миг! Нека изживеем повече такива! С топлина, каквато струи от това прекрасно стихотворение!

Ники, благодаря ти! Очите са прозорец към душата ни, те всичко казват. Минаха два дни а пред мен все са тези очи, магия от любов, в която две души се сляха за един малък миг. Но той ги зареди с обич - истинска и нужна.
с обич ДЖУЛИ

Поредната твоя творба която дълбоко ме развалнува. Всичко което си го пресаздала в стихотворна форма е много образни и не е трудно пред мен да се появи картината.........Браво за пореден път

Iuvi, благодаря ти за това че видя картините като мен когато видях тази стара жена. От която ме лъхаше аристократизъм и много топлина и ме потресе в един единствен миг.
с обич ДЖУЛИ

....Невероятен пост...!!! Много ми харесва...!!!
Благодаря ти...! :) Хубава вечер ти желая...! :)))

Дока и аз ти благодаря банатско слънце с детска душа!
с обич ДЖУЛИ

Това е филма на човешкия живот!
Младостта, зрялостта, старостта и Любовта като обединяващ елемент, преминаващ като златна нишка през всички тези етапи!
Извини ме за анализа, който направих, но такива асоциации се породиха в ума ми, четейки стиха ти!
Усмихвам ти се!:)))

Слав, когато го прочетох на мой приятелки за първи път,те ме гледаха слисани. Едната ми каза че сякаш съм нарисувала бабата на нейния съпруг. А другата ми каза твойте думи и че толкова простичко и кратко съм описала живота й.
Слав, бях потресена от този миг, от тези старчески очи, който ме завъртяха и заплувах в любов
Защото както казва един творец в този сайт
ВСИЧКО КОЕТО ИСКАМЕ Е ЛЮБОВ
Благодаря ти за топлите думи!
с обич ДЖУЛИ