ДЖУЛИЯ БЕЛ - СТАРИЦА 23 сентября 22:16 Тема: Стихи #698638 Просмотров: 0 Комментариев: 0

ДЖУЛИЯ БЕЛ - СТАРИЦА
http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=698638&code=988a8d5043608aa97fb46be6894dd912c616272a

За старите хора само едно мога да кажа : респект !
Благодаря ти :)))

ВИ, ТЕ СА МЪДРОСТТА И ИМА ЗА КАКВО ДА ГИ ЦЕНИМ И ОБИЧАМЕ!
БЛАГОДАРЯ ТИ!
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Благи и съкровенни думи, изплъзнали се от теб и сътворили дълбока задушевна атмосфера и романтични размисли .Спомени , спомени са ти навяли невероятни чувства ......Поздравления !

КЛЕО, БЛАГОДАРЯ ТИ И ЕТО ИСТОРИЯТА!
Преди време вървях в центъра на моя град. Една уличка, тиха с много стари аристократични къщи.
Има реставрирани от тях, има нови къщи, последен писък на модата. Но в една от тях с падаща мазилка, рушаща се видях на отворения прозорец една старица.Тя плачеше и ме гледаше проницателно.Сякаш попаднах в магия, картини затанцуваха, виждах я като млада, като зряла жена , като любима баба. Това беше кратък миг, може би 30 сек. и изведнъж ми се стори че очите и греят. Сякаш събудена отново я погледнах,тя вече не плачеше, очите и се смееха.
Вървях после и все мислех за тези очи, за мен все още живи .
с обич ДЖУЛИ

Благодаря ти за хубавия стих!Той ме кара да се замисля за това как е преминал живота на една старица и получава ли тя това което е заслужила в края на живота си.Това ,че навярно тя прави тази тъжна равносметка ,а може би това е било в този миг ,когато си я зърнала
Образа на нещастната стара жена която си възпяла в стиха , подписка ,дори плаши!Та всички ние вървим по този път , по него ще минат и нашите деца .................
Извини ме ,но усмивката на тази старица не може да ме заблуди за душевното й състояние .
В стиха видях много мъка и тъга,оживяха спомени ...............

Вълнуващи стихове!
С приятелски поздрав ! Илиада

ИЛИА, КАЗВАТ ЧЕ НЯМА НИЩО ПО-СТРАШНО ОТ САМОТАТА
Представи си да не си нужен никому, сякаш си жив погребан
Но аз мисля че всеки сам избира това погребване Защото познавах и познавам хора на преклонна възраст, останали сами в живота, но който не се предават
ОЧИТЕ ИМ - МЪДРОСТ, ДУМИТЕ ИМ - МЪДРОСТ И АЗ СЕ ПРЕКЛАНЯМ ПРЕД ТЕХНИЯ ДУХ
Наскоро минах отново по тази улица и помня старицата как грееше, когато ме видя.
Дори забравих да я заговоря, вървях и не можех да повярвам
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ