Ти не знаеш Джу, Цезар умря,
сякаш част от мен си отиде с него.
Плача Джу, не мога да спра,
бе куче, но за мен верен приятел.

Ти не знаеш Джу, Цезар умря
а аз май от това полудявам.
Тази нощ сънувах, видях го,
с човешки глас той ми говори.

Видях го Джу, на красива поляна,
той бягаше, но изведнъж спря.
С глас на човек познат сякаш,
говори ми а аз стоя и немея:

- Бях много болен, но вече добре съм,
виж ме пак съм същия - Цезар.
Не плачете за мен, моля ви само,
аз ви обичам, обичам ви много!

Ти не знаеш Джу, Цезар умря,
сякаш част от мен си отиде с него.
А аз се усмихнах и казах само:
- Не видя ли че той е добре.

27.02.2008
ДЖУЛИЯ БЕЛ


SIBIR
http://www.sibir.bg/blog/yuliya2006/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=336598

BLOG BG
http://yuliya2006.blog.bg/lichni-dnevnici/2008/02/27/obicham-obicham-vi-mnogo.167661

---------------------------------------

http://vbox7.com/play:4bb51aa0

Стихът ти каза каквото трябваше да каже и който е разбрал - разбрал!
Чудесна си !

Предавам разговора точно така както беше, думичка не съм променила.
Толкова силна е била обичта че тя го е сънувала и то с човешки глас и е казало че ги обича.
Бях потресена и все мислех за това, че когато има обич няма измерения, няма разстояния.

БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ