Възвръщане


Набъбнаха  от  истини  очите.
В  главата  още   правдата  звучи.
Но  пак  наведен  над  нещата  питам:
"Добре  ли  съм, защо  не  ми  личи?"

Усмихвам  се,  но  ми  е  тъжно...
Годините  минават  и  без  срам
за  всичко  тоя  свят  ме  лъже,
като,  че  съм  дете,  а  не  голям !

А  аз  отдавна  във  живота  влязох
и  като  никой  друг  видях
как  хубавите  образи  изчезват,
а  грозните  цъфтят  в  безумен  грях.

И  ето,  стиснал  устни  от  обида,
че  никой  тук  не  ме  разбра,
на  две  разчупих  керемида
преди  от  мъка  да  умра...

И  сбраха  се  в  едно  лъжа  и  правда,
и  мракът  в  светлината  се  покри.
Как  тихо  е  сега,  духът  не  шава
и  хората  отново  са  добри. 


                                       Христо  Филчев

http://strumianin.blog.bg/