Денят напрегнат, очите тъжни,

атаки - злъч, от къде ли не.

Сломен си, душата празна,

но ти помни, нежна е нощта.

Деня е хаос, суета и грижи,

монотонно, бавно те убива.

Вървиш в самота дрогиран,

но ти помни, нежна е нощта.

Денят е скучен, сив, безличен,

като в галоп времето препуска.

Н о ето идва вечерта, до теб съм

и притихвам , нежна е нощта.

01.10.2009

ДЖУЛИЯ