ПРОЕКТ "НА  БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ" До всички блогъри!!! Моля ви всеки, който има постинг за  БЪЛГАРСКИТЕ РОДОПИ, РИЛА,ПИРИН  да изпрати линк  в  коментар тук или на лични Същия ще бъде качен към постинга ----------------------------------------------------------- ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ" http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/01/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-cyrkvi-i-manastiri-quot.464769 ------------------------------------------ ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/01/na-bylgariia-s-liubov-gradove-i-sela.446693 ------------------------------------------------- ПРОЕКТ НА БЪЛГАРИЯ С  ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ   първа част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/11/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-planini-quot.426830  втора част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/11/13/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-planini-quot-vtora-chast.435662 трета част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/12/17/.456814 -------------------------------------------- ПРОЕКТ НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ - ПИРИН   http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/10/01/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-pirin-quot.407778 ----------------------------------------------- ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА" http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/08/31/na-bylgariia-s-liubov-rila.389243 -------------------------------------- ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" ПЪРВА ЧАСТ http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/07/26/rodopska-idiliia.369629 втора част http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/11/10/proekt-quot-na-bylgariia-s-liubov-rodopite-quot-vtora-chast.433225 -----------------------------------------  ПРОЕКТ "БЪЛГАРИЯ В СНИМКИ" http://julia13.blog.bg/drugi/2009/09/20/bylgariia-v-snimki-sboren-punkt-nachalo-start.400831  СТАРТ- http://julia13.blog.bg/drugi/2009/09/21/blagodarnost-za-pionerite.401261 ------------------------------------------ СБОРЕН ПОСТИНГ НА СНИМКИ ОТ ЧУЖБИНА http://taistvena.blog.bg/turizam/2009/09/23/sboren-posting-na-snimki-ot-drugi-dyrjavi.402481 ------------------------------------------ Земя, като една човешка длан... Но по-голяма ти не си ми нужна. Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна, че е от кремък твоят стар Балкан ГЕОРГИ ДЖАГАРОВ SOS - БЪЛГАРИЯ Пазителката на Храма http://alexooo.blog.bg/turizam/2009/09/16/pazitelkata-na-hrama.398315 Хайде да ви видим, гербаджии, ще спрете ли безумието в Рила! http://ploudinperper.blog.bg/politika/2009/09/18/haide-da-vi-vidim-gerbadjii-shte-sprete-li-bezumieto-v-rila.399914 Рухналата светиня на България - най-ценният храм на България захвърлен в калта http://apollon.blog.bg/izkustvo/2009/10/08/ruhnalata-svetinia-na-bylgariia-nai-cenniiat-hram-na-bylgari.412386 SOS  - ЦЪРКВАТА"СВЕТИ ИЛИЯ"В НОВО СЕЛО, РУСЕНСКО http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/01/04/vtori-avgust-praznik-na-cyrkvata-quot-sveti-iliia-v-novo-sel.466247   КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО В РИСК http://raylight.blog.bg/drugi/2009/12/24/kulturno-nasledstvo-v-risk.460832 ---------------------------------------------------------------------------------------- В подкрепа на rockbul и неговият постинг   "Какво сме дали на "Какво сме дали на света" http://rockbul.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/10/02/kakvo-sme-dali-nasveta.407930 .......................................................................... ПО ИДЕЯ НА ПАНАЦЕЯ - ЛЮБИМИ МЕЛОДИИ http://panazea.blog.bg/hobi/2010/01/13/liubimi-melodii.471825 19:30 - Любими мелодии2 00:00 - Любими мелодии3 ----------------------------------------------------------------------------------------- ПО ИДЕЯ НА DISO  - ЛЮБИМИ НАРОДНИ ПЕСНИ http://diso.blog.bg/muzika/2010/01/14/liubimi-narodni-pesni.472659 ---------------------------------------------------------------  списание "СВОБОДНИ ПОЕТИ В BLOG BG " http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2009/11/12/quot-svobodni-poeti

В Памет На Володя Висоцки

автор на клипа - DEMIDIIN

Видео инфо
гледания: 1 421	коментари: 16	в любими: 15

Плэйкаст «ДЖУЛИЯ БЕЛ -ПИСМО ДО ВОЛОДЯ ВИСОЦКИ»

114 1 0

;

ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ 25.01.1938 - 25.07.1980 Володя, Володя, странен живот, как липсва твоя дух днес. Маниакалност, суетност обзела го, за показност-обезкосмени тела. Володя, Володя,странен живот, всеки гледа, пресмята,не спи. В живота иска тарикат да е и теб някак да те прецака. Володя ,Володя, странен живот, там в твоето време , бяха бели и черни. А днес Володя само смрад, духът избягал е през завеса. Володя, Володя, странен живот, умират от болести, война няма. Сърцето не пее песните твой, онези който духът извисява и си човек. ДЖУЛИЯ  БЕЛ      РУСКИ САЙТ http://www.playcast.ru/?module=view&card=783482&code=2c2c2c4ebe3fcf8e828897924a492823f80ad6f5     СКЪП ПОДАРЪК ОТ МАРТИ ЗА ВИСОЦКИ   http://marty.blog.bg/viewpost.php?id=117214   BLOG BG http://yuliya2006.blog.bg/viewpost.php?id=156259       Звук: Здесь Вам Не Равнина - В.Высоцкий - Здесь Вам Не Равнина Изображение: Владимир Высоцкий. Сцена из спектакля "Гамлет", 4 февраля 1972. - Фото В.Плотникова. Текст: автор ДЖУЛИЯ БЕЛ - БЪЛГАРИЯ Тэги: философски

така приятно е тъжно ми стана...Преди 10 години бях на гроба на Висоцки в Москва на Новодевичье кладбище и бях поразена от цветята поднесени там -стотици вази с цветя, колкото една огромна стая пълна догоре, такава всенардна любов не бях виждала...

Спомням си в края на 90 те години учих по финско в уневерситета на един северен град в група от 20 чуцденци , финска филология .
Между нас беше и един руснак Юри . Скромен , свит и притеснителен човек , но много умен и тактичен ! Веднъж , когато си ходи ваканция в Русия , донесе на всички по една касета на Висоцки !
Да бяхте видяли радостта в очите на ония черните от Сомалия и Конго , щастливият израз на французинът , задоволството на тримата американци , та даже и блесналите щастливи очи на финската ни преподавателка ! Всички обичаха песните и за всички подаръкът беше удоволствие , а за мен безценен ! Накарах скромният Юри да ми даде и автограф от себе си , от тези обикновенните руски хора за които са песните на Висоцки . Та Висоцки го обичат по целият свят и песните му са актуални винаги .
Поздрав , Джу и благодаря за прекрасният стих посветен на Владимир Висоцки !

ЕЛ, НЕГОВИТЕ СТИХОВЕ-ПЕСНИ ДОСТИГАХА ДО ДУШАТА! ТОЙ БЕ АЛПИНИСТА ИЗКАЧВАШ СТРЪМНИЯ ВРЪХ, ТОЙ БЕ ВОЙНИКА, НЕ МОЖЕЩ ДА РАЗБЕРЕ КАК ТАКА НЕГОВИЯ ДРУГАР НЕ СЕ Е ВЪРНАЛ ОТ БОЯ...
НА НЕГО МУ ВЯРВАХА..ТОЙ БЕ НАД СУЕТАТА, АМБИЦИЯТА, УДАРИ ПОД КРЪСТА..

И АЗ ПРЕЗРЯХ НАСИЛИЕТО.АЗ -
ПРИНЦ ХАМЛЕТ - ПЛЮХ НА ДАТСКАТА КОРОНА.
НО В ТЯХНИТЕ ОЧИ БЯХ ЛУД ЗА ВЛАСТ -
УБИВАХ ПРЕТЕНДЕНТИТЕ ЗА ТРОНА

ПРОЗРЕНИЕТО Е БОЛЕЗНЕН ВИК.
СМЪРТТА Е В НАС. И НИЕ С ВСИЧКИ СИЛИ
ПРИПЛИТАМЕ ЗА ОТГОВОР ЕЗИК,
БЕЗ НУЖНИЯ ВЪПРОС ДА СМЕ ОТКРИЛИ

ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

ЛИД, ТОЙ БЕ ХАРИЗМА ОТ БОГА И ОТКРОВЕН..ОСТЪР... ВСЯКА НЕГОВА ДУМА ИМАШЕ НЕВЕРОЯТЕН ЗАРЯД И СИЛА

Конфети, шум...Но нещо липсва пак.
И всички маски стават прокурори.
Крещят ми, че не съм отново в такт
и че настъпвам свойте партньори

Зли маски ми се смеят отстрани
а веселите стават злобни,
зад тях се крият като зад стени,
лицата им - съвсем правдоподобни

ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

Много го харесвам, Джул!
Поздрави..При теб е винаги уютно и приятно..
Създаваш атмосфера на размисъл и естественост..
Благодаря ти!

Човек, по мярката на таланта си!!!

Много го харесвах и продължавам да го слушам. Насаме...
Поздрави!

Той принадлежи на света и светът е негов...
Б.

Нямам какво повече да добавя за Висоцки. Блогерите в този постинг, заедно с водещия автор са написали най-важното и значимото. Аз мога да преповторя написаното в постинга за "....Свободата";

В контекста на гореизложеното за цената на Свободата, пред 72-я рожден ден на Големия поет и композитор Висоцки, с основание може да се зададе въпросът- как живя и твори той? Свободен ли беше? Каква е цената, която той заплати за да твори свободен, за да реализира своите идеи, убеждения и цели? Как околната действителност се отразява на големите творци (на всички истински творци) борещи се за политическа, физическа и духовна свобода, борещи се за материална, социална и духовна справедливост, борещи се срешу злото, за тържеството на доброто, за любовта в най-обобщения смисъл на думата, за нейно величество ИСТИНАТА.

Уважаема Джулия,
Вашата Муза Ви съпътства непрекъснато. Отново сте на първа страница. Поздравления. Желая Ви Успехи и музата никога да не Ви изневерява на поставените целии задачите за тяхната реализация
В къщи ми изтече срокът за плащане на Интернет. За сега ползвам само служебния.

Металовед

От браздата гранична въртяхме назад

От браздата гранична въртяхме назад
отначало Земята,
но опря се в Урал здраво моя комбат
и така завъртя я обратно.

Да настъпваме най-после дадоха знак,
да си върнем отнетите педи,
ала помним как слънцето тръгна назад
и на изток едва не залезе.

Ние с крачки не мерим Земята,
като тъпчем напразно цветя,
а сами я оттласкват краката -
по-натам, по-натам...

Вятър източен пръсна копите сено
и треперят стадата.
Отклонихме оста на Земята без лост,
пренасочвайки свойта атака.

Не, не бойте се, залезът щом не е там -
измишльотина Страшният съд е -
накъдето поискат Земята въртят
наш’те роти, вървейки по пътя.

И пълзим със земята в прегръдка,
без любов впили пръсти в пръстта.
Коленете Земята отблъскват
по-натам, по-натам...

И да би пожелал тук не можеш откри
някой, вдигнал ръцете.
За прикритие служи и мъртъв дори,
всеки паднал, убит в боевете.

Този глупав куршум дали всички наред
ще настигне? От упор ли, в гръб ли?
Върху бункер се хвърли там някой отпред
и за миг и Земята замлъкна.

Стъпалата си аз изоставям
и по мъртвите както скърбя,
с лакти глобуса пак завъртявам -
по-натам, по-натам!

Някой там се изправи и стори поклон -
сякаш вдиша куршума,
но на запад, на запад пълзи батальон
и от изток зората изплува.

По корем - във калта, насред блатната смрад,
но покорно търпим миризмата.
Горе слънцето днес не пътува назад -
ние бием се вече на запад.

Без крака ли сме ний, без ръце ли?
С устни вкусвайки капки роса,
за стеблата Земята си теглим
ний към нас! И за нас!

Песента на микрофона

Оглушал съм от пляскащи длани,
от усмивки красиви съм сляп,
от симфонии страдах безкрайни,
подражател на птици в мен пя.

Многократно през мен преминавал,
във душите ви чист звук летя.
Стоп! На този сега се надявам.
Всички мъки за него търпях.

Колко пъти ми шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
свири на трион един - дра ми шията,
а все усилвах аз, усилвах аз, усилвах аз...

В низините гласът му - утробен,
на високите - сякаш е нож.
Ще покаже какъв е способен,
но и аз не съм с нищо по-лош.

Пее той, със задъхване, с напън -
уморен, като воин на пост,
а аз гъвкава шия протягам
към лицето му златно от пот.

Колко пъти ми шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
свири на трион един - дра ми шията,
а все усилвах аз, усилвах аз, усилвах аз...

Изведнъж: „Опомни се, човече!
Що за песен? Поспри уморен.
Туй сладникав шербет си е вече!
Ей ти, зала, кажи му да спре!”

Но напразно - не чакайте чудо!
Аз залитам, едва се държа -
той, горчилка с балсам за заблуда
в микрофонната глътка изля.

Колко пъти ми шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
свири на трион един - дра ми шията,
а все усилвах аз, усилвах аз, усилвах аз...

И във всичко вий мен обвинете -
против себе си как да вървиш:
усилвател съм, тъй че простете -
страдах аз, но усилвах лъжи

Аз застенах - колони завиха,
стисна той мойто гърло с ръка
и развинтиха ме, умъртвиха,
замениха ме с друг на мига.

Колко пъти ми шептяха за луна,
някой весело крещя за тишина,
свири на трион един - дра ми шията,
а все усилвах аз, усилвах аз, усилвах аз...

Този друг ще търпи, ще приема,
той на моя врат днес е завит.
С други винаги тъй ни заменят
да не пречим да сипят лъжи.

Във кълъфа лежахме спокойно -
аз, стативът и друг като мен -
и през смях ми разказаха колко
той се радвал, че аз съм сменен

Своенравни коне

По ръба на пропастта, почти на края й самия,
аз конете съм подгонил и с камшика си ги бия...
Въздух тук не ми достига, вятъра, мъглата пия -
чувствам с гибелен възторг: пропадам аз, ще се разбия!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Нека бича плющи полудял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Зная аз - от урагана като прах ще съм пометен
и с шейната ще ме носят във галоп по пътя леден -
свойта крачка непокорна вий, коне, поукротете,
удължете с малко пътя към приюта ми последен!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Стига този камшик е свистял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Ний успяхме, че при Господ няма гости закъснели,
а тези ангели защо така зловещо са запели?
Заридала ли камбана лее тези скръбни трели,
или сам така крещя да спрат конете полетели?

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Аз ви моля - недейте летя!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
да допея поне, тъй и недоживял!

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Посещението на Музата

Ще се взривя! Сега съм като мина,
с нетворческа злина съм зареден,
че Музата ми днес насам намина,
но твърде бързо тръгна си от мен.

Причини има тя - не искай още,
аз нямам право да се възмутя,
разбирам: Муза... с мъж... и в час среднощен! -
Каква ли ще си кажат, че е тя?

И все пак съм самотен и отчаян,
че тази Муза - всеки туй го знай -
по цели дни у Блок била стояла,
у Пушкин пък живяла е безкрай

За работа се хванах настървено,
но, Господи, помилуй и спаси -
изчезна ми перото вдъхновено
и рубли три - навярно за такси.

Аз в бяс из нас, същински звяр, се мятам,
Бог с нея - аз на Музата простих.
При друг, навярно, тя отиде някой,
че, явно, твърде зле я нагостих.

Огромна торта, цялата във свещи,
от мъката изсъхна като мен.
Допих си със съседите отсреща
за Музата коняка натъкмен

...Години, като хора в черен списък,
изчезнаха и аз се съкруших.
Изчезна тя безмълвно, по английски,
остана ми от нея този стих:

Стихът ми е на гений, без съмнение,
възторзи давай, лаврови венци!
Стихът ми е: Аз помня туй чудесно мигновение,
в което ти пред мен се появи

Въэдушен бой

Ний - двама, те - осем - разчета пред боя
е за тях, но и ний сме в играта.
Ти дръж се Серьожа, за нас ще е сложно
Но козове има и в нас, знам.

Аз този квадрат няма да го оставя
и цифри не искам сега.
Приятеля днес моя гръб защищава
и с шансове равни сме с тях.

Над мен виждам „Месер” - но в миг задимя и
ревът на моторът му спря.
На гробът им кръстове даже не трябват.
Те с кръстове са на крилата.

Тук първи, тук първи - под тебе са, виждам.
Аз пътя им ще пресека.
Спри огъня, в облака влез - аз прикривам.
Не стават на бой чудеса.

Сергей ти гориш,сега ще разчиташ
ти корпусът да издържи.
Не късно е, „Юнкерс” ми идва насреща.
В таран тръгвам аз - ти прости!

Аз знам други сметките с тях разчистят.
Но по облаците сега
душите ни - два самолета - ще литнат.
Един без друг - то няма как.

Архангел ще каже че трудно е в рая
но минем ли портата там.
Ний бог ще помолим: ”Пишете ни двамата
Във някакъв ангелски полк.”

Аз ще помоля бога, духа и сина
да изпълнят мойта молба.
Приятеля вечно да бди зад гърба ми
тъй както бе и досега

Криле и стрели ще помолим от бога.
Там трябва им ангел-ас.
А ако си имат истребители много
да ни вземат в охраната нас

Да пазиш - то почетно дело е също
да носиш успеха с крила.
Тъй както приживе ний бяхме с Серьожа
И във въздух и на земя

Антисемити

Защо мен бандит и гамен все ме считат -
я антисемит по-добре да се пиша.
На тяхна страна знам, че няма закони,
но вярват в тях с ентусиазъм милиони.

Решил съм и значи - ще имаме бити,
но трябва да знам к’ви са тия семити,
току виж прилични съвсем се окажат,
току виж и лично пострадал съм даже!

Едно пиянде - мой другар и учител,
евреи са - вика ми - тия семити.
На туй му речете късмет и сполука,
спокоен съм вече и хич не ми пука!

Аз дълго държах се, че с почит голяма
към Айнщайн отнасям се - дума да няма.
Простете, но ще ми се аз да попитам:
а Абрахам Линкълн какъв да го считам?

Сред тях е от Сталин затрития Каплер,
сред тях е любимият мой Чарли Чаплин
и жертви безброй, дето взел е фашизмът,
а даже и тоя, измислил марксизма.

Разказа ми моят учител пиянски,
че смучели кръв от деца християнски
и чух от момчетата в местната кръчма,
че нявга Христос окачили на кръста!

Щом кръв им потрябвала няколко тона
те - хоп - в зоопарка заколили слона!
А после ограбили - лично го зная -
на хората лани до стрък урожая!

Навсякъде те настроили си вили
живот си живеят - на Господа мили...
На всичко готов съм - защо да се крия -
чифутите бия - спасявам Русия