ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител 

------------------------------------------


Васил Левски
 автор на клипа -demidiin




Плэйкаст «ЛЕВСКИ И АГАТА - КОЙ МЕ ПРЕДАДЕ?»

97 1 0

;

- Ех ага, друговерец си ти, знаеш кой съм а не се страхуваш. Човечен си знам, цигара ми даваш а душата ми не от страх,от съмнение гори. Ех ага, друговец си ти, дали ще разбера кой бе? Онзи предател поп Кръстьо ли или някой друг, кой ли? - Аз съм вярващ - каза агата - в Алах, на пророка се моля. Ще ти кажа, не бе попа а онзи скитник, одърпан и жал. За няколко гроша, те предаде а после изпи ги. Така е в този живот, долна твар, светиня погребва. - Ех ага, друговерец си ти, само да знаеш, камък ми падна. Че не другар а помияр, тази мърша мен ме предаде. 07.11.2007 ДЖУЛИЯ БЕЛ руски сайт http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=655507&code=c967f38af713a45c001938d57d49d08f46783309  Звук: http://www.playcast.ru/uploads/2008…85.mp3 Изображение: ВАСИЛ ЛЕВСКИ Текст: yuliya_2006 Тэги: личности

Поздравления, Джулия!

Мами, благодаря ви че дадохте коментар по темата за най-великия българин - ВАСИЛ ЛЕВСКИ!
Написах този стих спонтанно , като прочетох една уникална книга от българската пророчица СЛАВА СЕВРЮКОВА
Една скромна жена, която със свойте прозрения учени печелят НОБЕЛОВА НАГРАДА Ползвана от секретните служби на СССР и БЪЛГАРИЯ
Тя описва ЛЕВСКИ като добре облечен красив мъж Общувал е предимно с елита - попа, даскала... Идеята за комитетите получава от един стар монах ,попива всичко казано от него
Но най-много бях потресена от това че заптието, което го е охранявало му е казало че не поп КРЪСТЬО го е предал А един скитник, който го е проследил и предал на турците А после изпива получените пари, дори не са знаели че това е ДЯКОНА
Колко много живота и гибелта приличат на ХРИСТОС С едно заптие по пътя и никой от страх не прави опит да го спаси Дълбоко обиден за това, той пожелава никога да не се открие гробът му
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Джул,винаги на този ден ще се прекланяме пред паметта на най-великия българин -Васил Левки.Поздравления,че си написала стихотворение за него!:)))

Ив, подлагайки на съмнения днешната БИБЛИЯ ,която е променяна, маниполирана , е напълно възможно Юда да е бил сгрешен. Има хора с развити сетива и те в бъдеще ще го видят и ще знаем истината за онези събития.
Странно, когато се вгледаш в приликата на великите българи като Ботев, Левски,сблъсака им с робското невежество, страха.
Нима Христос не е бил в същата ситуация, воден към Голготата.

с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

засягаш темата за гроба на Левски и ми даваш отговор, който търся и откривам при теб. Благодаря! И стихът ти е прекрасен!

ЕЛ, СПОРЕД СЛАВА СЕВРЮКОВА, НИКОГА НЯМА ДА БЪДЕ ОТКРИТ..ТАКА С БОЛКА Е ПОИСКАЛ ЛЕВСКИ
ТЯ КАЗВА ЧЕ ТОЙ СЕ НАМИРА ПОД ЧЕШКОТО ПОСОЛСТВО.. НА ГОЛЯМА ДЪЛБОЧИНА ..НАСИПАНИ СА ТОНОВЕ ПРЪСТ ...

ЗА БОТЕВ КАЗВА, ЧЕ ПО ДОБРЕ ДА НЕ ЗНАЕМ КОЙ Е УБИЕЦА МУ..ЗА ДА НЕ СЕ СРАМУВАМЕ
КНИГАТА Е УНИКАЛНА, ПОТЪРСИ Я...

" ПРОЗРЕНИЯ СВРЪХФЕНОМЕНЪТ СЛАВА СЕВРЮКОВА" ОТ ХРИСТО НАНЕВ ПЪРВА ЧАСТ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Силно е, Джу!:)
Но се стмнаявам Левски да се е вълнувал точно от въпроса - кой го е предал! Имал е по-големи грижи!
Този въпрос трябва силно да вълнува нас - защото ни определя!:))
Поздрав!:)

Плачете, вие лешояди!
Отровни змии и октоподи!
Със свободата ни се подиграхте.
Срам сте за народа!


На дъното, в огромно блато,
След дълъг път, се озовахме.
А вашите куфари със злато,
В Лихтенщайн завряхте!


Пиратска флота- там на кея.
Морски бриз и знойни нощи.
Детенце зъзне до тролея:
"Няма ли го татко още?"


Замина, някъде в чужбина.
Съвсем го е закъсал...
В палатка малка, емигрирал.
Горчив живот е вкусил.


При нас се търси октопода-
Невидима заплаха.
Партийна битка ще се води.
Той, с пипалце маха!

ТИТ, БЛАГОДАРЯ ЗА КОМЕНТАРА! КАТО ХРИСТОС Е БИЛ САМ ПО ПЪТЯ КЪМ ГОЛГОТАТА!ИМАЛ Е МЕЧТА"СВЯТА И ЧИСТА РЕПУБЛИКА"
ВЕЛИКИТЕ ХОРА ПРАВЯТ ЕДИН НАРОД ВЕЛИК..НЕ ТЪЛПАТА!



С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ПЕГАС, БЛАГОДАРЯ ТИ СЛЪНЧИЦЕ БУНТАРСКО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Добре поставен въпрос в постинга и търсен отговор в стихотворението на авторката, което заслужава да бъде публикуване на книжни носители! В сериозни източници и проучвания е записано, че когато Левски е отишал в Ловеч да събира книжнината свързана с комитетската дейност с негов верен сподвижник изнасяйки документацията сбил забелязан в лозята, макар че те са правили опит да се разделят. Турчинът попитал Левски къде е тръгнал. Веднага съчинил своето алиби "Отивам да навестя лозето и да разхвърлям тор". Турчинът се усъмнил. Когато през декемврийската нощ на 1872 г. апостолът бил нападнат в къкринското ханче се оказало, че предводителят на турците бил съшия този турчин, който ги е питал къде отиват. Но това е така да се каже изпълнителят при залавянето на Апостола. Отвеждат го в Търново. Там го виждат и разпознават българи-комитетски дейци. Ето как Христо Иванов Големия си спомня момента, в който „охраняван с 100 низами”; докарват Апостола в Търново; „Излязох ази пред дюкяна......, отдалеч видях В.Левски зачулен в един ямурлук и си върти очите ту нагоре, ту надолу, но и ази го гледах се в очите да видя дали нещо ще ми даде знак с очи, но из един път ме съгледа и ми клюмна глава вместо добър вечер и с жални очи ме погледна вместо прощавай и замина колата бързо.... Това ми беше последното виждане с покойния най-мил и драг приятел...”. Ударът е още по-голям, в следващата кола Христо книговезеца вижда да карат брат му Николчо и братовчед му Христо Цонев Латинеца... Верният на Апостола съратник Христо книгопродавеца се опитва да запали конака, надявайки се в суматохата арестуваните да избягат, но опитът пропада, тъй като огънят попада на празно място.
При транспортирането до София конвоят с арестуваните минава през Севлиежо, Орхание(Ботевград) и др., но никой не предприема нишо, въпреки че са знаели за случилото се. Според някои източници по пътя споменава, че Поп Кръстю го е предал, но в други, че не е той.След залавянето и обесването на Левски със съдействието на старозагорския комитет за негов заместник е избран Атанас Узунов. За център на вътрешната революционна организация е определена Стара Загора. Планът за освобождаването на Левски под ръководството на А. Узунов, в случай че Апостолът бъде превозен по железницата за Цариград, не се реализира, тъй като той бил съден и обесен в София..

Малкото символи, които се определят за коментар не позволяват да се развие проблема свързан с предателството и залавянето на Левски. Имало е възможност при транспортирането на арестуваните с карица от Търново до София. Не бих искал да засегна една порочна и до известна степен недостойна и срамна черта от българската народо психология. Ще спомена само, че главният виновник е Димитър Общи с неговата безсразсъдна постъпка при обира в Арабаконак. За да спасят кожата, вместо да си траят, защото в началото били раследвани като обикновени крадци разбойници, подведен от някои арестувани,
че ако разкажат истината за целта на обира, която е била подпомагане дейността на общонационалното ревлчционно движение ще могат да избегнат въжето, тъй ката ставало дума за много хора. По този начин те издават много тайни революционни комитети. Така че турските власти няколко месеца след обира са били вече по петите на Апостола. Въпреки че негови верни другари и споджижници са го предупреждавали, той се решил със цената на живота си да спаси архивата.
Конят с архивата при залавянето на Левски в къкринското ханче не е направил дълго време впечатление на никого. След като Христо Иванов Големия е бил осжободен от ареста в София, се оказало че този кон продалжавал да стои с архивата в самара, Така била запазена ценната комитетска документация....

За проявяващите интерес към личността на Апостола бих препоръчал да се обърнат към моя постинг www. vestnitcibogomil.blog.bg ,където съм представил някои от писмата на Апостола. Имам много публикации свързани с живота и делото на Апостола, публикувани на книжни носители, които могат да се намерят в посочения мой блог. Невъзможно бе да ги предстая тук, поради ограбничения на обема за коментари

И според мен приликата е налице.Сблъсъкът с робството,невежеството и страха го има и при великите българи -Ботев и Левски, и при Исус Христос.И трите персони предизвикват възхищение и поклон пред духовната мощ,която са имали.Поздрави:)))

ИВ, КАЧВАМ И СТИХА ЗА БОТЕВ..СЪЩО РОДЕН СЛЕД ПРОЧИТАНЕ НА КНИГАТА ЗА СЛАВА СЕВРЮКОВА

Плэйкаст «ХРИСТО БОТЕВ - КЪДЕ СЪМ...»




Къде съм аз , повел другари,
на сигурна смърт, да ги заложа.
За святата наша България,
жертвен агнец да ги пренеса.

Къде съм аз повел другари
а всеки тук скрил се-робски дух.
А аз дошъл съм да ги спасявам,
народ велик да го правя днес.

Къде съм аз повел другари
а този нещастен овчар за овца.
Ще ми подвиква да бързам,
да плащам че турците идват.

Къде съм аз , кажи ми къде,
като Христос на кръста разпнат.
Да им простя, те не знаят,
че трябва да станеш, иначе си роб.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

11. анонимен - Кой предаде Левски!-от www.metaloved.blog.bg

СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, ОЧАКВАХ ТВОЯ КОМЕНТАР И ТИ БЛАГОДАРЯ МНОГО ЗА НЕГО!
ВИНАГИ НАУЧАВАМ МНОГО НЕЩА ОТ ТЕБ...
ДЕН НА РАЗМИСЪЛ, ТРЯБВА ДА БЪДЕ ТОЗИ ДЕН..ДЕН НА ПОКЛОНЕНИЕ ПРЕД ЖЕРТВАТА НА АПОСТОЛА
ДЕН, В КОЙТО УМИРА ЧОВЕКА И СЕ РАЖДА ИДЕАЛА ЗА ЕДИН ВЕЛИК ДУХ
ТЕЖЪК Е КРЪСТА НА ТЕЗИ ВЕЛИКИ ХОРА.. И ПОКЛОН!
НУЖНИ СА ДНЕС ЛЕВСКИ И ПАТОСА НА ВАЗОВ... И ДА НЕ СЕ СРАМУВАМЕ ЧЕ СМЕ НАРОД ПРОСТ И МАЛЪК, ЗАЩОТО ИМАМЕ ВЕЛИКИ ХОРА..ИСТОРИЯ..

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

БЛАГОДАРЯ ТИ МНОГО, ДЖУЛИЯ БЕЛ. С ЛЮБОВ КОЛЬО 1.

Представям като пример извадки от един мой материал за Желявския таен революционен комитет основан от Димитът Общи и негови сподвижници. С. Желява днес е в пределите на София- на 30 км по пътя за връх "Мургаш", между с. Яна и бившето Йорданкино (сега Елешница)


Материалът е публикуван от мен
www. metaloved.blog.bg на книжен носител

Активната работа на Желявския революционен комитет продължава успешно до обира на турската поща в Арабаконак на 22 септември 1872. Обирът е организиран и извършен с малка чета предвождана от Д. Общи. След залавянето на Общи и неговите съучастници, голяма част от мрежата на революционните комитети в България била разкрита, а дейността на желявския революционен комитет прекъсната. В началото участниците в обира били съдени за разбойничество. Д. Общи бил подведен от свои другари, че може да им се размине осъждането и да бъдат спасени, ако успеят да докажат, че огробването в Арабаконак не е разбойнически акт, а общонародна подготовка на въстание. При опита си да докаже пред турския съд, че ограбванено на турската хазна е по политически причини, че е дейност на революционна организация, целяща освобождението от турско робство, Димитър Общи прави недоумяващи признания и издава всички революционни комитети, които е посещавал. Но, противно на неговите очаквания за спасение, турският съд издава смъртна присъда и той бива обесен, около месец преди обесването на В. Левски. Останалите арестувани от Орхание, от селата Видраре, Голям извор и други селища били осъдени на дългогодишен затвор или изпратени на доживотно заточение… През есента на 1872г. започват масови арести, продължили до края на ноември. На 3 ноември 1872 г. ръководителите на желявския комитет Тоне Крайчев, поп Стоян и Стоян Мечката са заловени, откарани в София и затворени в тъмница. В началото били изправени пред софииския съд - меджилисът...
Очевидно в Цариград са били много разтревожени от сензационните разкрития на комисията ръководена от Мазхар паша за съществуването на комитетска организация в София и на голяма революционна освободителна мрежа в България. С указание на султана и решение на Министерския съвет била назначена специална следствена комисия, като извънреден съд за разглеждане и решаване на делото срещу Димитър Обши, процеса срещу Васил Левски и техните съратници. За членове ва извънредния съд били изпратени видни представители на Османската държава: генерал Али Саиб паша - бивш министър на полицията, майор Шакир Бей - приближен на Мидхад паша. По обясними политически съображения Портата назначила за член на съда и един българин – Иванчо Пенчович, който е бил на турска държавна служба.
Тоне Крайчев и другите ръководители на Желявския комитет се държали достойно пред съда, като истински патриоти съзаклятници. Строго спазвали изискванията на конспирацията и дисциплината. Кураж им давали думите на Димитър Общи, който при посещенията в Желява им казвал: ”Не дай, боже, да се хване някой от нас или вас и да ни изкарат на съд, вия ще казвате, че се не познаваме един други, и така няма що да ни направят турците”. Когато пред тях съдът изправя Димитър Общи и другарят му Васил Бошаров, на няколко кратните въпроси дали ги познават, те отговарят че не ги познават и че никога не са ги виждали. Ето как Тоне Крайчев е записал в своя дневник несъответствието между революционните думи и делата, т.е предателството на Д.Общи пред турския съд: ”Е байо Тоне, какво искаш да лъжеш, че не ме познаваш, тъй беше наистина, ако се случи да се съберем в такова място, но сега излезе всичко наяве. Затова трябва да казваш какво сме мислили да вършим и не се бой!”…”Добре, като искаш да казваш, че не ме познаваш, барем не знаеш ли, че 6-7 пъти съм захождал у вашата къща в село Желява. Къщата ви е на долния край в селото и тече една малка река близо при дюкянът ви. Брата ви познавам, майка ви, даже и децата ви”…”Не знаеш нищо, а, друга една вечер у дядо Стояновата къща, не казахте ли, че като си ходил в София, даскал Ковачев ви е намерил и ви е поръчал да ми обадите да не отивам тоя път при него, защото имали прение с някого, та да не би го подозрял с моето отиване. Аз се уверих на думите ви и не отидох в София, но извадих, та ви оставих пет парчета от уставът на комитета, да го занесете в София, едно на Д. Ножаров, едно на калугера Генадия, едно на-Христо Ковачев, а другите два за вас, право кажи сега”…”Най-сетне като видоха /съдиите/, че отказвам и постоянствувам да казвам, че нищо не зная, тогава изпитвачът ме покани и посочи с пръст на масата да взема перото и да подпиша какво съм казвал”….”Зачу се глас от Общий, който говори на турците да почакат да не подписвам, защото имал да каже нещо….:”Паша ефендим, продължава Общи, сега Тоне като отказва всичко и уверява, че ме не познава и не съм ходил в селото им, аз ще докажа сега със свидетели, от които един е между вас тука в стаята”. Д. Общи се обръща към дядо Пешо Желявеца, който вместо да помогне, както е очаквал Тоне Крайчев, изненадващо потвърждава запознаването си с него в дюкянът на Тоне Крайчев и че са вземали участие в комитета.
Турският съд осъжда Тоне Иванов Крайчев, поп Стоян и Стоян Младенов - Мечката на три години каторга в Диарбекир. Тръгват с каруци до Пловдив, оковани с железни вериги и белезници, при строга военно кавалерийска охрана. От там ги натоварват на влак до Одрин. След това пак с каруци до Цариград. После с прараход по Черно море до град Самсун, от където на коне и пеш поемат тежкия изнурителен път през труднопроходимите планински вериги до Диарбекир. Пътят им бил изпълнен с непоносими мъки и жестоко отношение на турските заптиета. На 15 април 1873 ги затварят във Византииската крепост на гр. Диарбекир.. При нечовешките крайно мизерни условия на живот в тази крепост много от заточениците се разболяват и умират. Между тях е и Стоян Младенов- Мечката, умрял на 65 годишна възраст на 27 октомври 1873

И АЗ ВИ БЛАГОДАРЯ СКЪПИ СТЕФАН БЕЛЧЕВ ЗА ПОСЕЩЕНИЕТО!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

17. анонимен - Още за главното предателството на Д.Общи
19:35 Представям като пример извадки от един мой материал за Желявския таен революционен комитет основан от Димитът Общи и негови сподвижници. С. Желява днес е в пределите на София- на 30 км по пътя за връх "Мургаш", между с. Яна и бившето Йорданкино (сега Елешница

СЪС ЗАТАЕН ДЪХ ПРОЧЕТОХ КОМЕНТАРА И ТИ БЛАГОДАРЯ ПРИЯТЕЛЮ! ПРОСТО ИЗТРЪПНАХ ОТ ТЕЗИ СЪДБОВНИ И ТЪЖНИ ЗА БЪЛГАРИЯ ИСТОРИИ

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

е много силно Джули. Но и от коментарите останах поразена. За някои неща бях научила от документалните филми, посветени на Апостола, но други... И как си е мислил този човек да живее и да гледа в очите хората, които е предал... /ако оживее, както Димитър Общи си е мислил, че ще спаси кожата си.../

ЗВЕЗДИЧКА, БЛАГОДАРЯ ТИ ЛЮБИМО СЛЪНЦЕ!
С ОБИЧ ДЖУЛ

Въпросът заслужава внимание и размисъл. Отговорът ще дойде сам. Д. Общи бил необразован и самонадеян, себелюбив- българин "бабайт" , ако се не лъжа от Македония. Левски имал сериозни проблеми с него, особено при подготовката на въстанието през лятото и есента на 1872 г. Направо е пречел на Апостола със своите действия, мъчейки се да използва отсъствието на Левски от Българско и да укрепи свояте самостоятелност. Забелязал това Левски пише на Л. Каравелов , изразявайки тревога и недоволство от проявите на своя пръв помощник. Левски пише; " Ще го извадим от службите, поради неспособностите му" Д. Общи внасял дезорганизация и с лекомислените си постъпки предизвикал подозренията на турците, които се мъчели да се доберат до организацията. Д. Общи отказал да се яви на подготвеното от Апостола събрание на комитетите в Българско, не се подчинявал на устава, не изпълнявал заповедите на Левски, правел опити да откъсне комитети от ръководната роля на Апостола, настройваки дейците против него. Д. Общи е бил единия от двамата първи помощници на Левски. Единият- верен до смърт на Левски и народното дело - А.Кънчев загиналп в Русе през март и другият глупавият, самонадеян, самолюбивия и безотговорен интригант Д. Общи. За да преодолее вредното действие на Д. Общи, Левски пише на Д.Хр. Попов; "Бай Димитър, че е заслужил в много неща смърт, но прощават му се на простотията му досега. Ако да беше учен не можех да потъпча закона и трябваше да го изпълня. Бай Димитър не е предател, но е неразбран, горделив, и говори работи от себе си, без да знай къде водят; а устата му колкото го препоръчват, не излиза от хиляда една" Усилията да вразуми Д.Общи и Ан. Попхинов- също срещу Левски били напразни. Въпреки предупрежденията на Председателя на революционния комитет Л.Каравелов и другите комитетски дейци, да спазва устава и дисциплината, в противен случай ще бъде ликвидиран, Д. Общи прави обира в Арабаконак.Такъв човек за какво може да мисли пред съда, дори и да бъде освободен!?