Очи невиждани с години,
забравят ли се те.
Сърце ранено в минало далечно,
забравено ли е и то.

От минали животи,
карма нещастна ,зла.
Забравена ли е сега,
та тази страст и болка,
повтаря се така.

Да се доближим - искра,
изгаряме един от друг.
И бягаме от страх и смут,
дали сърцата ни ще издържат.

Да се доближим - огън,
очите ни изгарят от страстта.
Но сила няма душите ни,
притеглени от вечността да разделят.

01.10.2006
ДЖУЛИЯ БЕЛ