Днес случайно без причина,

на снимка от детството се спрях.

Море, небе а аз съм петгодишна,

прекрасна и щастлива, прегърната с любов.

Те, семейство чехи, очаровани от мен,

не се отделяха за миг дори и все с тях

и моето семейство,  ден след ден аз бях

и беше толкоз смях и радост и любов.

Той едър , добродушен и винаги засмян

а тя бохем с цигара, аристократ със синя кръв.

Обожаваха ме двамата и все с тях

и все в прегръдките им нежни бях.

С години колетите от Чехия за мен летяха,

с дрехи и други разни чудеса.

Но веднъж пристигна калъф луксозен,

огърлица от перли в синьо кадифе.

За мен била когато стана дама,

за да бъда с нея най-неотразима.

Но ето дойде войната,

той комуниста бе заклан

а тя избягала в чужбина,

далеч от там, в своя свят.

Загубих ги и двамата в тази катастрофа,

но огърлица от перли остана ми от тях.

И чудо след години, когато бях с нея,

сякаш бях магнит от изисканост и чар.

И бях красива и бях неотразима,

една магия, една любов.

Една огърлица от перли,

заредена с нежност и любов.


18.12.2006
ДЖУЛИЯ  БЕЛ

руски сайт

 http://www.playcast.ru/view/669260/87a50834d43280438c59b2be8283f0a33f938605pl