О, Зевсе, не изливай гнева си,
смили се над тази опустошена земя.
Затънала в прах от отровни газове,
гори изсечени, химически води.

О,Зевсе,не изливай гнева си,
те са високомерни,уж до теб стигнали.
Света заляха с локални войни,
долар не струва там човешки живот.

О, Зевсе, не изливай гнева си,
ти не виждаш ли, лекарства пият.
Зеленчуци, ген измениха
и на човешкия вече посегнаха.

О, Зевсе, не изливай гнева си,
те нямат чувства, бързат за някъде.
Сънуват се в замъци, оградени с бетон
а душите им, празни храмове.

О, Зевсе, не изливай гнева си,
малко ли от радиация умряха.
Те с бомби умишлено земята тровеха,
както Рим със сол засипа Картаген.

О, Зевсе, не изливай гнева си
и да го излееш, какво повече.
Те са онези хлебарки устойчеви,
ще оцелеят, изродени-мутирали.

20.08.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ