Алла Пугачёва Осенние листья



Плэйкаст «САМОТА»

 

Да, стар си вече и самота, самота... Гледаш се в огледалото, не си ти, не си... Къде е блясъка на очите ти, усмивката ти, къде?  Край теб света като луд се върти, но ти... Далеч си от него, сякаш някъде отстрани и самота, самота...  Какви мечти имаше, колко много от тях се сбъднаха и какво от това, какво...  Ето вчера погреба приятеля си, преди  няма и година брат си, жена си... В душата ти нахлу болка, гняв а после дойде онова страшното...безразличие... Тях ги няма и какво от това, света все се върти бясно, бясно...  И какво от това че ти бавно, бавно се пре- връщаш в товар, ненужен, непотребен, в тежест и пречиш,пречиш...  Ето младите, забързани, побъркани от стрес, от проблеми,от отговорностти... Да, те ти завиждат, за това че никой не те пришпорва,че никой не гледа да те прецака и ти хоп ...на дъното.  Да те прекара някой, едва ли ще успее, освен може би смъртта.Онази уж страшната, с разпу- снатите коси вещица.Но ти не се страхуваш от нея, странно защо ли? Но само се питаш всяка минута, всеки час в самотата на своя ден:  -  Защо бе всичко това, защо???  Битка за връх, колко победи имаше и падения, всичко имаше и какво от това, какво...  Ти си стар вече и самота, самота...   12.11.2010 ДЖУЛИЯ БЕЛ  http://www.playcast.ru/view/1400339/9a90db89981c3e04533281eab978de45afe33cb1pl      ------------------------------ ФИЛОСОФСКИ СТИХОВЕ В РУСКИЯ САЙТ http://www.playcast.ru/?module=user&action=playcasts&userId=92953&tagId=26761   -----------------   СКЪП ПОДАРЪК ОТ DEMIDIIN http://vbox7.com/collection:479492 ----------------------------------------------------- любими творци http://www.playcast.ru/?module=user&action=playcasts&userId=92953&tagId  --------------------------------  СТИХОСБИРКА - "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"  http://yuliya2006.blog.bg/poezia/2010/07/13/stihosbirka-quot-virtualni-strofi-quot.576522   ------------------------------------------   моята първа стихосбирка на книжен носител ДЖУЛИЯ БЕЛ - ИЗБРАНИ СТИХОВЕ  http://www.sibir.bg/blog/yuliya2006/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=469815   ----------------------------------------------------- РАЗПОСТРАНЕНИЕ НА КНИГИ - "БЕСЕДКАТА" http://www.besedkata.com/Книжарница/Книги/item/166-Избрани-стихове       Звук: Алла Пугачёва/Осенние листья/ (муз/сл- Б.Мокроусов/М.Лисянский) http://karaoke.kerma-nn.ru/Songers/…-2.htm Изображение: книга - http://www.ika4.ru/2009/06/page/3/ Текст: yuliya_2006

Привет Джул! Красив и мъдър стих! С обич:)

Не ми се иска да си тръгна от твоя виртуален дом .
Чудесна си ,Джулия Бел !

МИА, БЛАГОДАРЯ ТИ! ИМПРЕСИЯ..НЕ Е СТИХ...ЗА СТАРОСТТА И САМОТАТА..ВИЖДАШ Я В ОЧИТЕ НА ПОЗНАТИ И ПРОСТО Я ОПИСАХ КАТО ЧУВСТВО

ТЪЖНА РАБОТА, НО ТОВА МЕ ДОКОСНА И...

С ОБИЧ ДЖУЛ

"СТАРЕЦА И МОРЕТО"..НАЙ ВЕЛИКИЯ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА И КАЗВА ВСИЧКО..ВСИЧКО..ЛЮБИМИЯ НА МОЯ БРАТ

КАТО ДЕТЕ ВСЕ ГО ЧЕТЯХ И НЕ РАЗБИРАХ КАКВО ТОЛКОВА ИМА ЧЕ БРАТ МИ КАЗВАШЕ ЗА НЕГО ВЕЛИК И ЛЮБИМ

МИНАХА ГОДИНИ И ОТНОВО ГО ПРОЧЕТОХ И ОТКРИХ ИСТИНИ..И МЕ ПОКОРИХА И КАЗАХ ВЕЛИК И ЛЮБИМ!

БЛАГОДАРЯ ТИ СЛЪНЧИЦЕ!

С ОБИЧ ДЖУЛ

Хубави и мъдри слова, благодаря ти, Джули! :)))

МАРИ, БЛАГОДАРЯ ТИ! СТАРОСТ И САМОТА И РАВНОСМЕТКА В ЕДИН ПРЕПУСКАЩ СВЯТ

ДЖУ

Дълбок, реален и с много чувство и тъга.
Цитатат: "Да, те ти завиждат, за това че никой не те
пришпорва,че никой не гледа да те прецака и
ти хоп ...на дъното."
Мдааа... Хоп и в по-доброто измерение! Но тъгата по това, с което сме свикнали е факт. Хубаво е, ако има кой да държи ръката ни, докато си тръгваме... А ако няма, ще се опираме на Бога в този миг.
Прочетох с вълнение. Се ла ви.Кръговрат.
Поздрави приятелко!

Мила Джулия,
Житейските философски мъдрости не са ти чужди. Уловила си най-същественото, свързано със старостта и си го пресъздала в поетична форма по силно въздействащ начин, който кара читателите да се замислят върху смисъла на живота. Старостта е бавно угасване на живителния пламък в човека, следствие на непрекъснато и пълно изразходване на физическата и духовна енергия. След определена възраст всеки се връща назад в спомените, прави равносметка на изминатия житейски път, а той не е лек, има опити за покоряване на върхове (s реализуеми цели), има падане, ставане и отново и отново напред. Младият човек търси интимната любов, копнее, страда., радва се. На някои хора птичето кацва на рамото им, но не всеки умее да го улови. Но и тя колкото и желана да е има едно определящо предназначение- продължаване на живора- раждане на нов живот. Всеки иска да остави нещо зад себе си, Било то наследници, къща , други материални блага за наследници. Творците искат да оставят нещо написано на харата и то да се чете от тях. И тази илюзорна, но и божествена нисъл дава сили и кураж в битката за смислен живот. Баба везала кърпичка. Зопитали я защо го прави, Тя о внучката като извади кърпичката ще си спомни за мея защо върши това. Тя тговаря. "Когато умра, внучката ще си спомня за мен. Самотата е страшна. Тя разяжда душата и тялото, когато умът ни е зает с негативни мисли , когато човек се отдава на неудачите и неизбежните загуби на близки хора. Волята е тая, която помага на човека да се избави от самотата. И пак силно звучи твоето " Е, и какво от това". Биологично погледнато,нищо, илюзия..Баща ми казваше 'Лъжовен живот". Когато подържаме духът с някаква любима работа, и правим добро, когато се притичваме на помощ и помагаме на другите на нуждаещите, изпитваме радост и удоволствие. Тогава и тялото е жизнено, зарежда се с нова енергия, доброто и любимата работа ни стимулира в борбата за смислен живот- Нали той животът е все още неразгадано божествено Чудо!?

www.bogomil.blog.bg

АТО, РАЗГОВАРЯШ С ТЕЗИ ХОРА И ЧЕТЕШ В ОЧИТЕ ИМ БОЛКА И ВЪПРОС...ЗАЩО Е ВСИЧКО ТОВА, ЗАЩО!
ТА ТИ ГИ ПОЗНАВАШ, КОГАТО СА ГРЕЕЛИ ОТ ЕНЕРГИЯ, РАДОСТ А ДНЕС ЕДНА ПУСТОТА...
МОЯ ПОЗНАТА ВСЕ МИ РАЗКАЗВА ЗА БАЩА СИ .ПРЕДИ ГОДИНА ЗАГУБИ ЖЕНА СИ, ТЕЗИ ДНИ БРАТ СИ..ОТЧАЯНИЕ И ВЪПРОСИ КЪМ НЕЯ..ЗАЩО

ТОЙ Е ПРОТОТИП ЗА НАПИСВАНЕ НА "КОРАБЧЕТАТА ОТ КАРТОН" СТРАННО ТАМ ТОЙ КАНИ БРАТ СИ ДА СЕ КАЧИ НА КОРАБЧЕТО И КАЗВА ЧЕ ТОЙ НЕ ИСКА ЗАЩОТО Е БОГАТ ПЕНСИОНЕР И МУ СЕ ЖИВЕЕ

НО ЕТО ЧЕ НЯМА И МЕСЕЦ И ТОЧНО ТОЗИ НЕГОВ БОГАТ И ЛЮБИМ БРАТ СИ ОТИДЕ ОТ ТОЗИ СВЯТ И БОЛКА...БОЛКА



С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ


КОРАБЧЕТА ОТ КАРТОН

- Хайде папа, побързай! Писна ми вече от тази твоя трева!

През три дни я косиш...

Погледни, няма и година от как мама се спомина
а ти всичките и цветя извади и сега само косиш трева..

Хайде де по-бързо, какво се бавиш...сваляй косачката от
колата ми?



Аз говоря, ядосано размахвам ръце а той ме гледа умно,
не вдява и ми отговаря с насмешка:



- Слушай скъпа ми щерко, ние старите хора... само сме ви
в тежест!

Ходим с бастуни, сменяме памперси, не виждаме, не чува-
ме...твар ненужна сме...

Ама да знаеш, аз съм го измислил! Ще пиша на бат Бойко
писмо, съвет ще му дам и край на проблема...

Има пенсионер - има проблем, няма пенсионер - няма проб-
лем!



Боже, бясна съм а той се хили срещу мен, маха с ръце и ме


кани да седна...



- И така щерко, да ти кажа какво съм решил, какво съм изми-

слил.

Във вашия завод произвеждате хартия...двупластно, три-
пластно, петпластно велпапе, картон.

Ще направи бат Бойко две картонени корабчета, ще ги ла-
кира с корабен лак хубаво и...

Ще качи на тях всички пенсионери задължително и безпла-
тно . После в морето и хак... ето вече няма проблем!

Няма да се ядосват после младите на нас старите, няма да
викат по нас, да крещят...проблема решен..няма ни!

Оня ден приказвам на брат ми ама той не ще да се качи на
корабчето, не ще...Нали е богат пенсионер, живей му се!



Гледам баща ми, смея се вече и му казвам да качи и моята
свекърва. Все ломоти, все ме дразни а мен душата от стрес
в работата ми се пука. А той ме гледа сериозен и важен
ми отвръща:



-И нея ще качим...ще я качим! Обича да скита и безплатно да
пътува обича...ще я качим!



Гледам часовника си, боже закъснявам! А баща ми весел, ве-
сел и аз какво , засмях се...боже!





05.10.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ

[quote=bogomil]Мила Джулия,
Житейските философски мъдрости не са ти чужди. Уловила си най-същественото, свързано със старостта и си го пресъздала в поетична форма по силно въздействащ начин, който кара читателите да се замислят върху смисъла на живота. Старостта е бавно угасване на живителния пламък в човека, следствие на непрекъснато и пълно изразходване на физическата и духовна енергия. След определена възраст всеки се връща назад в спомените, прави равносметка на изминатия житейски път, а той не е лек, има опити за покоряване на върхове (s реализуеми цели), има падане, ставане и отново и отново напред. Младият човек търси интимната любов, копнее, страда., радва се. На някои хора птичето кацва на рамото им, но не всеки умее да го улови. Но и тя колкото и желана да е има едно определящо предназначение- продължаване на живора- раждане на нов живот. Всеки иска да остави нещо зад себе си, Било то наследници, къща , други материални блага за наследници. Творците искат да оставят нещо написано на харата и то да се чете от тях. И тази илюзорна, но и божествена нисъл дава сили и кураж в битката за смислен живот. Баба везала кърпичка. Зопитали я защо го прави, Тя о внучката като извади кърпичката ще си спомни за мея защо върши това. Тя тговаря. "Когато умра, внучката ще си спомня за мен. Самотата е страшна. Тя разяжда душата и тялото, когато умът ни е зает с негативни мисли , когато човек се отдава на неудачите и неизбежните загуби на близки хора. Волята е тая, която помага на човека да се избави от самотата. И пак силно звучи твоето " Е, и какво от това".

СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, ВСИЧКО СИ КАЗАЛ..ВСИЧКО! БЛАГОДАРЯ ТИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

адски предстоящо и абсолюнтно неизбежно.

ТАКА Е ПРИЯТЕЛЮ..ИДВА ЧАСА НА РАВНОСМЕТКАТА ОТ АМБИЦИЯТА И СУЕТАТА НА МИНАЛИЯ ДЕН..ГРАДИШ КАКВО ЛИ НЕ И КАКВО ОТ ТОВА...

И ОСТАВА ЕДИНСТВЕННО ОНАЗИ ЛЮБОВ КОЯТО СИ РАЗДАВАЛ, ЗАРЕЖДАЛ И ОБОГАТЯВАЛ СВОЯ ДУХ

ТЕЗИ ДНИ СРЕЩАМ МОЙ ПОЗНАТ НА ПРЕКЛОННА ВЪЗРАСТ И МИ СЕ УСМИХВА ПРЕКАРАЛ ТЕЖЪК ИНСУЛТ И ОЦЕЛЯЛ И СВЕЖ И НИЩО МУ НЯМА И МИ КАЗВА ТАЙНАТА СИ... ВОЛЯ, ВЪПРЕКИ ВСИЧКО ДА БЪДЕШ, ДА СТАНЕШ, ДА СЕ ДОКАЖЕШ

БЕШЕ ВЕЛИКО ДА ГО ГЛЕДАМ И СЛУШАМ... УПОРИТО, ТВЪРДО ЗАПОЧНАЛ САМ ДА СЕ БОРИ ДА ОЦЕЛЕЕ И УСПЯЛ...

А ДРУГОТО СУЕТА..ЕДНА КУХА И ПРАЗНА СУЕТА И ДИМ НИЩО НЕ ОСТАВА

Мила Джули ,натъжаващо е, но, уви,природата е неумолима. да се помолим само да не сме в тяжест на децата си!Има и бодри старчета, нали, Джули?
Благодаря ти за прекрасното стихотворение!

Това е животът...
Много е истинско, Джул! И наистина неизбежно...
Поздрави и от мен!

Понякога е нужно човек да остане сам, за да потъне в дълбок размисъл и сътвори новата си идея, но само понякога и не е необходимо именно да е стар, за да е сам.
Великолепна мисъл си вградила в стиха, Джу.
." Защо бе всичко това, защо???" .поздравявам те за нея! И струва ми се, че трябваше да освободиш стиха от четиритакта, с който го задържаш и просто трябваше да бъде НЕ в куплети и наредени едни след други бели мисли, за да се почувстват освободени от оковите на посредственността и да литнат към всички.
Знам, че приемаш приятелски съвети и мнения и затова ти го написах...въпреки всичко идеята и великолепна, с една малка забележчица само, нали?
Прегръдки, приятелко!

Няма! "Човек и добре да живее, умира и друг се ражда...и т.н.т"

Б.

МАР, ИМАМ ЩАСТИЕТО ПРЕЗ ПОСЛЕДНИТЕ ПЕТ ГОДИНИ ДА ОБЩУВАМ С ЕДИН НЕВЕРОЯТЕН ЧОВЕК ЛЕГЕНДАРНИЯ ДИРЕКТОР НА ЕЛИТНО УЧИЛИЩЕ В ПАЗАРДЖИК..СЪЗДАЛ ЕЛИТ ..НЕГОВИ УЧЕНИЦИ ДОРИ БЕЗ ДА ЗАВЪРШАТ ВИСШЕ СТАВАВАХА СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДНИ КАДРИ В ГРАДА И КЪДЕ ЛИ НЕ...
ПРИ НЕГО СА УЧИЛИ БАЩА МИ, БРАТ МИ, СЪПРУГА МИ.

РАЗГОВАРЯМЕ ЗА ВСИЧКО И МЪДРОСТ, МЪДРОСТ..

СИНЪТ МУ БЕ ГЛАВЕН МЕХАНИК НА НАЙ- ГОЛЕМИЯ ЛАЙНЕР В СВЕТА, НО СЕ РАЗБОЛЯ ОТ РАК И ПРЕДИ ГОДИНА ПОЧИНА

НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ КАК ТОЙ ДОЙДЕ ПРИ МЕН, ХВАНА МЕ ЗА РЪКАТА И МИ КАЗА ЧЕ МОМЧЕТО МУ Е ПОЧИНАЛО

А ТОЙ ВСЕКИ ДЕН ПЪТУВАШЕ ДО СОФИЯ, ДО БОЛНИЦАТА, ДА Е ДО НЕГО..КАЗВАШЕ МИ ЧЕ ИСКАЛ КАТО ОЗДРАВЕЕ ОТНОВО НА ЛАЙНЕРА


И ВЪПРЕКИ ТРАГЕДИЯТА ТОЗИ ЧОВЕК НЕ СЕ СРИНА, ТОЙ ПРИЕ ФИЛОСОФСКИ ТОЗИ УДАР И ОТНОВО ДНЕС РАЗГОВАРЯМЕ ЗА ЖИВОТА, ЗА КАКВО ЛИ НЕ

ПОДАРИХ МУ ПЪРВАТА СИ СТИХОСБИРКА И ВИДЯХ СЪЛЗИ В ОЧИТЕ МУ..НЕ ЗНАЕШЕ ЧЕ ПИША..НЕ ЗНАЕ ЧЕ И ЗА НЕГО ИМАМ СТИХОВЕ...

СКАРЛЕТ, БЛАГОДАРЯ ТИ МИЛА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

КЛЕО, ТОВА Е ИМПРЕСИЯ...ПУСКАМ ТВОРБАТА ПЪРВО В РУСКИЯ САЙТ И ПОСЛЕ КОПИРАМ И ПРЕХВЪРЛЯМ ТУК..

НО ИМАМ ПРОБЛЕМ ЧЕ ТАМ СТРАНИЦАТА Е ЦЯЛ ЕКРАН А ТУК В БЛОГА Е ОГРАНИЧЕН И ПОНЯКОГА ТЕКСТА НЕ СЕ ВМЕСТВА

БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КОМЕНТАРА!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ТАКА Е ПРИЯТЕЛЮ...ТАКА Е!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Джу, успешна седмица, с по-малко отговорности и задължения...

МОНА, КАЛИН, БЛАГОДАРЯ ВИ ПРИЯТЕЛИ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Мила Джулия
Освен страдание самотата понякога носи радост. Едва ли има велико произведение на науката, художественото и изобразително изкуството, литературата, музиката и т.н , което да не е създадено в самота. Умът и фантазията, се изострят силно, когато човек е сам, вглъбен в своите мисли. Следователно за разлика от старческата самота в залеза на живота творческата самота е пелезна. На нея човечеството дължи всички гениални достижения; И ние скромните творци, аз, ти, блогерите, когато останем сами със себе си изострените мисли независимо дали са свързани с радост, щастие или тага и страдание създаваt определи творения. Понякога мислейки дълго над дадени проблеми, човек именно в самота е осенен от някаква мъдра идея. Това е характерно за учените изследователи. Примери много. Флеминг след продължителни опити и изследвания открива случайно пеницилина в минути на самота, когато отваря чекмеджето на бюрото си и вижда там мухлясъл хляб. Мозъкът е бил натрупал много информация и е трябвало съвсем малко още да се появи случайния щастлив миг на прозрение, за да се роди гениалната идея или откритие. Архимед открива в банята закона за водоизместонмостта, която кара дадено тяло да не потъва -основа на корабостроенето. Кекуле, ако се не лъжа пак в самота - на сън му се явило бензоловото ядро като начупена във форма на шестоъгълник змия. Случайно в самота е открит каучука гумата от забравен на печката суров материал. Нютон открива закон за земното притеглене нанаблюдавйки падаща ябълка. Откритията не идват от нищото. Необходимо е много да се мисли и експериментира върху даден проблем- било то материален или духовен, в момент на самота и релаксация човекът може да бъде осенен с божественото бих казал прозрение. Всеки е имал подобни прозрения, макар и не гениални, а за дребни неща, за собствени открития, изразени във вълнуващо стихотворение, мелодична песен, патент или иобретение. Така че самотата има двойствен характер; страдалческа и божественаl

www.bogomil.blog.bg

Мила Джулия,
Изпращам ти един много имтересен клип. Ако този клип те вдъхнови към творческа изява, според мен ще обогатиш основната тема на твоя блог. Заслужава си човек да се замисли върху богсатствата на нейно величество Природата, върху флората и фауната, върху взаимодействието между екосистемите. Умеем ли да опазваме Природата, фауната и фауната не само заради необходимостта от подържане на равновесието в екосистемте, но и да й се възхищаваме и релаксираме от ежеднежните напрежение в минурти на отдих, когато сме сами, вглъбени в своите мисли, чуства и настроения!?

http://bg.netlog.com/go/explore/videos/videoid=ro-1870577&order=DESC#addCommentStatus

лека нощ!

www.bogomil.blog.bg

БЛАГОДАРЯ ТИ ПРИЯТЕЛЮ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ