ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ...вече на книжен носител

------------------------------------------

Владимир Высоцкий Вершина




Плэйкаст «ДЖУЛИЯ БЕЛ - КОЛКО СТРУВА СВОБОДАТА ";

Колко струва свободата, която трябва да платиш. За да твориш, за да можеш, истини, да ги рисуваш в стих. Колко струва свободата, да се опазиш, да си жив. От делфини уж найвни и от акули озъбени от гняв. Колко струва свободата, когато те притискат и си ням. Да кажеш НЕ с усмивка и с болка от загуба да продължиш. Колко струва свободата, ако я няма, какво си ти? Жалък червей лазещ по земята и молещ се за мъничко живот. 14.08.2007 ДЖУЛИЯ БЕЛ http://www.playcast.ru/view/642193/0711b7ecab4a32afc73ddc2e83af70207159fca4pl   Звук: ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ Изображение: http://www.playcast.ru/uploads/2008…12.jpg Текст: yuliya_2006

За да имаш свобода, трябва да се бориш за нея.

Колко струва свободата,
която трябва да платиш.
За да твориш, за да можеш,
истини, да ги рисуваш в стих


ХРИСТО, , ЗА НЯКОИ ЦЕНАТА Е НАПИСАНОТО, НИКОГА ДА НЕ ВИДИ БЯЛ СВЯТ
ЗА ДРУГИ ЦЕНАТА ГИ ПРЕВРЪЩА В РАЗНАСЯЩО ЧУЧЕЛО И ВСЕКИ ГО СОЧИ С ПРЪСТ И ХРАЧИ ПО НЕГО
ЦЕНАТА Е СКЪПА , НО ТЕЗИ ХОРА ПО НЕВЕДОМИТЕ ПЪТИЩА НА СЪДБАТА ОСТАВЯТ ДИРЯ

ТЕ СЪБАРЯТ ДОГМИ, ЛИЦЕМЕРИЕ, ФАЛШ И ОТВАРЯТ ПЪТЕКИ ЗА ДРУГИТЕ...
ТАКЪВ БЕ ВИСОЦКИ, ОНАЗИ БЯЛА ЛЯСТОВИЦА В ЕДИН ОКОВАН СВЯТ, В КОЙТО ИМАШЕ ВСИЧКО ... РАБОТА И СИГУРНОСТ, НО НЯМАШЕ САМО ЕДНО...СВОБОДА
И ТОЙ СЕ СРУТИ КАТО БЕЗПЛОДЕН, ОПАСЕН ВЪПРЕКИ СВЕТЛИТЕ ИДЕИ, ВЪПРЕКИ ГОЛЕМИТЕ НАДЕЖДИ..
МОЖЕ БИ Е РАНО ОЩЕ ЗА ТОЗИ МЕЧТАН СВЯТ, МИСЛЕНЕТО НИ Е ЕГОИСТИЧНО, МАТЕРИАЛНОТО...
БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КОМЕНТАРА! И ЗНАЕШ ЧЕ ТУК ФИЛОСОФСКИ СТИХОВЕ НЕ СА НА МОДА..ТУК СЕ ХАРЕСВАТ ОНЕЗИ ЗА СТРАДАНИЕТО НА ДУШАТА РАНЕНА В ЛЮБОВТА ИЛИ ВЪЗТОРГА ОТ ДОКОСВАНЕТО НА ТЕЛАТА

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

Zorka Mihailova

molia za tvoeto razre6enie da prika4a tova prekrasno stihotvorenie,zaedno s 4udesnata snimka na stenata na edin mnogo specialen moi priatel.koito v momenta izpalniava gl.rolia v filmovia serial"SINIA PEPERUDA'..stava vapros za voinata v BOSNA.po scenarii na ANJELINA JOLI

БЛАГОДАРЯ ТИ! И ПРОСТО ГО ИМАШ ..ВИНАГИ КОГАТО ИСКАШ! С ОБИЧ ДЖУ

...Да кажеш НЕ с усмивка
и с болка от загуба да продължиш...
Прекрасен стих ,незабравим глас ...
Благодаря , мила приятелко ...
Сърдечен поздрав и хубав ден !

Владимир Висоцки
АЗ НЕ ОБИЧАМ



Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.


Превод от руски: Румен Леонидов

Никой не може да ти отнеме
обичта, обичта на хората.
Никой не може да ти я вземе
любовта, любовта към хората.
И никой и нищо не ще ти отнема
вярата в тях,
http://www.youtube.com/watch?v=nhBQAZiMF_c

БЛАГОДАРЯ !
Без лична свобода няма истински творец,той не е искрен и е фалшив.Цената, всеки решава или на върха или червей...

с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Бягам аз, но някак по-различно,
по роса,из локви, по наклон.
Щом е раванлия- по-различно
нещо има,казват,в този кон.

С рани на гърба,треперя аз,
хълбоците-целите вода.
Бих препускал във табуна аз,
ала без седло и без юзда.

.........................
ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

Петър Величков

свободата-дойстойнството!

Своенравни коне

По ръба на пропастта, почти на края й самия,
аз конете съм подгонил и с камшика си ги бия...
Въздух тук не ми достига, вятъра, мъглата пия -
чувствам с гибелен възторг: пропадам аз, ще се разбия!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Нека бича плющи полудял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Зная аз - от урагана като прах ще съм пометен
и с шейната ще ме носят във галоп по пътя леден -
свойта крачка непокорна вий, коне, поукротете,
удължете с малко пътя към приюта ми последен!

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Стига този камшик е свистял!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
не докрай доживял, ще умра недопял.

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...

Ний успяхме, че при Господ няма гости закъснели,
а тези ангели защо така зловещо са запели?
Заридала ли камбана лее тези скръбни трели,
или сам така крещя да спрат конете полетели?

Забавете ход, коне, ход малко забавете!
Аз ви моля - недейте летя!
Ах, защо тъй своенравни случиха ми се конете -
да допея поне, тъй и недоживял!

Аз ще ги напоя, ще допея стиха -
миг поне още да постоя на ръба...



© Светлозар Ковачев. Превод, 2009Svetlozar Kovachev
цитирай

и много отговорно...благодаря ти, мила Джулия за Висоцки..
и за всичко, което правиш...ти си прекрасна...
сърдечен поздрав за теб..

И АЗ ПРЕЗРЯХ НАСИЛИЕТО.АЗ -

ПРИНЦ ХАМЛЕТ - ПЛЮХ НА ДАТСКАТА КОРОНА.

НО В ТЯХНИТЕ ОЧИ БЯХ ЛУД ЗА ВЛАСТ -

УБИВАХ ПРЕТЕНДЕНТИТЕ ЗА ТРОНА



ПРОЗРЕНИЕТО Е БОЛЕЗНЕН ВИК.

СМЪРТТА Е В НАС. И НИЕ С ВСИЧКИ СИЛИ

ПРИПЛИТАМЕ ЗА ОТГОВОР ЕЗИК,

БЕЗ НУЖНИЯ ВЪПРОС ДА СМЕ ОТКРИЛИ



ВЛАДИМИР ВИСОЦКИ

В нашия свят да казваш това, което мислиш, често се наказва жестоко, Висотски плати тази своя волност със живота си. Вечна му памет. Хубаво стихотворение си написала.

Маски

Навярно изигран съм и рева
от смях като пред криво огледало:
ухилени усти, халки в носа -
като венециански карнавал е!

Край мене в танц тълпата се тресе
и в своя кръг въвлича ме и тласка,
и моето - нормалното лице
навярно всички взели са за маска.

Конфети, блясък... Да, но не за мен...
А маските упрекващо ме зяпат,
че тактът пак от мен е нарушен,
и стъпвам на партньора по краката.

Оттук да бягаш нещо те зове...
Или ведно със тях се весели ти?...
Надявай се под маски-зверове
лица човешки все пак да са скрити.

В перуки, в маски са като един -
от приказки или от книги взети...
Стои отляво тъжен арлекин,
палач е друг, безумен - всеки трети.

Един да се изкара иска бял,
друг образа си крие от огласа,
а някой да познай не би успял
лицето си от вечната гримаса.

Насред смеха избива ме на плач,
тъй както в хоровода съм се хванал:
току виж, някой с маска на палач
харесал я и с нея си останал?

Току виж арлекинът затъжи
завинаги с лицето си печално;
или глупецът тъпия си вид
забрави на лицето си нормално?






Аз по петите маските следя,
но всякакви въпроси са опасни -
току виж всички маски се свалят,
а там - полулица и полумаски?






И как да не проспя добро лице,
как честните надеждно да открия? -
Надянали са маски всички те,
лицето си в скала да не разбият.

Аз тайната на маските разбрах -
уверен съм във точния анализ:
с безлични маски някои от тях
предпазват се от храчки и шамари.



© Светлозар Ковачев. Превод, 2009Svetlozar Kovachev

Свободата,Гочо, се крепи на върха на бойното копие...
Вярно бе!...