Джулия Бел - Към Върха
автор на клипа - DEMIDIIN

 

Но „ръкописите не горят“, както пророчески пише Булгаков Ръкописите не горят... Неведоми са пътищата на съдбата.Огромен талант, но времето сякаш неподходящо за него и аут...Отхвърлен,бит,смачкат и какво ли още не и сякаш край... Но не, случайни неща в живота няма.Да,да...точно уж случайно някой открива гения,на уж затрития от света.И по неведоми пътища на съдбата..въпреки всичко и всеки това става за него идеал..мисия. Притискан до стената,унижаван и какво ли още не, той ще успява да спаси ръкописите на уж изтрития от паметта гений. Ръкописите не горят... Ще дойде точното време,точния човек и всичко ще излезе наяве..по-красиво,по-истински от всякога... Ръкописите не горят...    23.05.2012  ДЖУЛИЯ БЕЛ   ПОСВЕТЕНО НА ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН ЧОВЕК - ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ...  http://www.factor-bs.com/news-23034.html 100 години от рождението на Яна Язова | Лира Творчеството на Яна Язова и неговата критическа рецепция ... Яна Язова: проклятието на дарбата от Петър Величков | ISBN ...

нека духовната светлина огрява душите ни...
сърдечен поздрав за теб, мила Джулия..
прегръщам те, с обич..

Честит празник 24 МАЙ Юлия! Творчески успехи!
ЗДРАВЕ и много ЩАСТИЕ!

Гениите почти никога не са оценявани от своето време...Защото те виждат далеч зад хоризонта...Там,където погледът на обикновените и ограничени души не стига...
И добре,че „ръкописите не горят“...

Сърдечни поздрави,мила!:)

МАР, ВИЖ СЛАВА СЕВРЮКОВА КАКВО КАЗВА ЗА УСПЕЛИТЕ ХОРА В ЖИВОТА...

Помнете - ¬ силната вяра и любовта могат да променят дори съдбата!
Знанието носи болка. Мъдра е съдбата ¬ оттласква ни от бряг на бряг,
заглаждайки като речни камъни режещите ръбове на нашите несъвършенства.
Щастието и нещастието изграждат пътя. Мъдростта е крайната цел. Доброта и любов я осветяват. Празник е деня, в който сме добри!
Насилието е силата на слабите.
Власт и облага, блясък и слава. Само който не се e докосвал до тях, е наистина чист. Но двойно по-чист е този, който се е докосвал до тях, но не се е омърсил

АЛЕ, ДА НИ Е ЧЕСТИТ ТОЗИ УНИКАЛЕН ПРАЗНИК! НО ДАЛИ ИМА НЯКЪДЕ ДРУГАДЕ ПО СВЕТА ДЕН В КОЙТО ДА ПРАЗНУВАТ БУКВИТЕ...НЯМА СЛЪНЧИЦЕ..ДУХОВНО СМЕ МНОГО НАПРЕД..И СИ МИСЛЯ ЧЕ ДОРИ НЕ ГО ОСЪЗНАВАМЕ

ДАЛИ ИМА НЯКЪДЕ ПО СВЕТА ТОЛКОВА БЛОГЪРИ, КОЙТО БЕЗ ЛЕВ ДА ИМ СЕ ПЛАТИ СНИМАТ, РАЗКАЗВАТ, ОТКРИВАТ РОДИНАТА СИ..ХИЛЯДИ..ХИЛЯДИ СА ТЕ У НАС

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

МНОГО СИ БЛИЗКО ДО МЕН..ТЕЛЕПАТИЯ ЛИ..КАКВО ЛИ.. И ТИ БЛАГОДАРЯ!

ОБИЧАМ ДА ЧЕТА МЕМОАРИ НА ИЗВЕСТНИ ХОРА..И ВИНАГИ СЪМ ОТКРИВАЛА ДО ТЯХ СКРОМНИ..ТИХИ...НЕЗАБЕЛЕЖИМИ ХОРА ...ЕДНИ ОТ ТЯХ СТОЯТ КАТО СТОЖЕР ДО ТАЛАНТА И ГО ПОДКРЕПЯТ..ЗАРЕЖДАТ..ПОМАГАТ
НО ИМА И ДРУГИ, КОЙТО ГОДИНИ СЛЕД СМЪРТТА НА ТАЛАНТА УЖ СЛУЧАЙНО ГИ ОТКРИВАТ И СЕ ВЛЮБВАТ И ПОСВЕЩАВАТ ЖИВОТА СИ ДА ГИ РЕСТАВРИРАТ, ПОДНЕСАТ В ЦЕЛИЯ ИМ БЛЯСЪК И ТАКА НИЕ ОТКРИВАМЕ ИЗКЛЮЧИТЕЛНИ СЪКРОВИЩА

СЛУЧАЙНИ НЕЩА В ЖИВОТА НЯМА...СВИСШЕ Е ОПРЕДЕЛЕНО КОГА И КАК ТЕ ДА ЗАБЛЕСТЯТ..СВИСШЕ Е ОПРЕДЕЛЕНО И ЧОВЕКА, ЗА КОЕТО ТОВА ЩЕ БЪДЕ МИСИЯ

ЕДИН ОТ ТЯХ Е ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВ...РЪКОПИСИТЕ НЕ ГОРЯТ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

ЩЕ МЕ ЧАКАШ И АЗ ЩЕ ДОЙДА

Ще ме чакаш и аз ще дойда,
на перона свил сърцето си, ще чакаш.
Ще сляза най-последна, без сили,
дъхът ми ще е спрял, очите навлажнели.



Ще ме чакаш и аз ще дойда,

с очи сред тълпата ще ме търсиш.

И в миг ще ме познаеш, зная,

по усмивката, такава просто няма.



Ще ме чакаш и аз ще дойда,

ще подадеш ръка, ще ме прегърнеш.

Ще ме притиснеш, ще ме целунеш

и ще знаеш, че в този миг съм твоя.

---------------------------------------------------------------

АЗ ИСКАМ ЗА ТЕБ ДА ТАНЦУВАМ

Аз искам за теб да танцувам,
на дансинга самотна в нощта.
И страстта ти с тялото си да събудя,
защото с думи никак не успях.

Как жадно искам да ме гледаш,
душата ми потънала в екстаз.
В очите ти сълзи от радост да открия,
желана да съм от теб в този час.

Как искам ти да полудееш,
от нежност, от копнеж, от страст.
Сърцето ти от камък да разбия
и мой да си в този рай от сласт.

Аз искам за теб да танцувам
и твоя да съм в този миг.
Обсебен, безсилен пред страстта ми,
на колене да паднеш и с вик.

---------------------------------------------

ЕДИН ЛЕТЕН ДЕН

Един летен ден, аз вървя,
край мен море, вълни.
Топлина навсякъде струй,
душата пее лято, лято.

Един летен ден, аз вървя,
край мен, нивя безкрай.
И вятър леко ги поклаща
а те отвръщат жита,жита.

Един летен ден, аз вървя,
край мен гора, ягоди бера.
А после на сянка спряла,
сърцето пее мечта, мечта.

Един летен ден, аз вървя,
над мен звезди, луна.
Прохладна късна вечер,
душата пее още, още, още.


-----------------------------------------------------------------
ТИ СИ САМОТЕН КРАЧЕЩ КЪМ ВЪРХА

Ти си самотен, крачещ към върха,
сълзите избърсваш, нагоре вървиш.
Цената е скъпа - тишина,
сам по-пътя, нагоре към върха.

Ти си самотен, крачещ към върха,
по-пътя срещаш екзотични цветя.
С мирис на билки, други с отрова,
сам си сред тях, по-пътя към върха.

Ти си самотен, крачещ към върха,
обичта си я криеш и сълзите от тъга.
Да се отдадеш, не можеш,
трябва да вървиш, само към върха.

Ти си самотен, крачещ към върха,
изкушения, съблазън оставяш настрана.
За да изкачиш онзи връх-суета,
ти си сам, само сам към върха.



НЕ ЗАБЕЛЯЗАХМЕ

Препускаме нон - стоп,
от сутрин до вечер, до полуда.
Безумна скорост, без спирачки
и не забелязахме очите си.

Препускаме, нон-стоп,
в битки за нагоре - върхове.
За оцеляване, за какво ли не
и не забелязахме сърцата си.

Препускаме, нон -стоп,
от тъмно до тъмно, защо ли?
Уж искаме, уж все търсехме
а не забелязахме душите си.