Странно как всичко се срути! Бе приятелство,

бе доверие, бе нещо повече, но си срути...

Тя не знаеше защо, как изведнъж това стана.

Как нейното вътрешно "Аз" просто прекъсна ве-

ригата и край...

Беше болезнено, при мисълта за него очите и

се насълзяваха, сърцето и се свиваше на пет

и болеше, болеше, болеше...

Но онова отвътре, жестоко, безсърдечно каза

"НЕ" и всичко свърши...

А как странно започна това необикно-

венно приятелство...как...

Бе  късна вечер  някой и писа да отиде на

онзи адрес във виртуала и да види нещо важ-

но за нея.

Да, тя бързо го направи и това което видя бе

нещо неописуемо, нещо което я остави без думи...

Гледаше и не вярваше на очите си!Един непознат,

съвсем непознат бе направил картини за нея, посве-

тил ги на нея, нарисувал за нея...

Тя му писа с възторг и го попита, защо точно за нея а

той отвърна толкова странно:

- Не питай, просто не питай...

И от този миг сякаш започна чудо.Сякаш той четеше нейните мисли и рисуваше, рисуваше...

Сякаш бе нейна  сянка и тя го чувстваше в мислите си, в  сърцето, в душата си...

Да тя го разпозна..това бе нейн брат, обичен, нежен, любим...

Тя се влюбваше в друг а той стоеше верен край нея...

Тя  пишеше стих за друг а той нищо, просто мълчеше

Странно, помисли си тя, как едни чувства идват, раз-

търсват душата ти и мине не мине време сякаш не е

било, дим и няма ги...

А други, който са те зареждали, топлили, били са ве-

рен твой страж. А ти просто дори не си ги забелязала...

И когато вече ги няма, сякаш се събуждаш от сън...от

дълбок сън и не вярваш, че не си ги оценил.

Странно как вътре в теб свети зелено, зелено, зелено...

И пътищата са отворени и усещаш мирис на бор и чу-

ваш песента на птици

Но изведнъж, странно защо почва да свети сигнално

жълто а после идва червеното и край...

30.10.2010

ДЖУЛИЯ БЕЛ 

http://www.playcast.ru/view/1391049/18abf5fbe6e8187bd433c85ee3f3214717026e0cpl