Не съм сладникава, простете

и тръгнала на лов за нов трофей.

Не съм тъга, която да поглъща,

като черна дупка, чувствителна душа.

Не съм сладникава, простете,

ох, ох, ах, ах, до суета.

Не съм обсебваща на дух свободен

и в клетка златна да го озаптя.

Не съм коварна, образи безброй,

ту нежна птица, розов сън.

Ту страстна,  без задръжки дама,

обещаваща сатен, в жарка нощ.

Аз билка съм, на стръмен връх,

горе, горе, при ветрове свирепи.

Но и въздуха там е най-чист

а небето синьо, близко е до БОГ.

05.12.2008

ДЖУЛИЯ БЕЛ