O, сеньор ти бил ли си на тази гара,
когато някой за някъде е тръгнал.
И хора много, всичко пълно,
но ти си там, потънал в самота.


О, сеньор ти бил ли си на тази гара,
когато виждаш смях, любов а и тъга.
И всеки с грижа ,нанякъде се е запътил
и сякаш там си, но чужд си на света.


О, сеньор, ти бил ли си на тази гара,
на която смело днес, ти ще решиш.
И с воля, сила, ще се изправиш
и на влака за друг свят ще продължиш.


10.05.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ