Една от продавачките на търговската улица, продаващи дрехи на сергия, разпалено размахвайки ръце говореше:

-За онази ти говоря, глухата! Как не се досещаш и ме караш да я наричам с име!

Гледах зачервеното и от гняв  лице.Слушах металния и глас и сякаш нещо ме сви за гърлото. Мислех си " Боже, да не и попаднеш на мушката! С дума те убива. С един удар и си мъртъв.Откъде се събра тази агресия, тази жестокост в една човешка  душа? Откъде?
Нима живота не ни поднася шегички. Да!  Точно хора, които не понасяме, които мразим до дъното на душата си, точно те в труден момент ни спасяват, подават ръка и ни стават близки, скъпи същества. А други,  уж пуснати на воля в душите ни, ни предават, залагат и раната от предателството носим цял живот.

-Какво като се кипри с маркови  дрехи - продължаваше тя. - като си прави прически в най луксозните салони. Глуха е! Какво като има две висши! Какво прави тук, отговори ми де?  Мъжът и един паун...перчи се,вижте ме! Аз съм големец! Пет маси държа на улицата, най-много продавам, жена ми най-интелегентна, най-елегантна. А забрави преди две години, когато получи инсулт и едва го спасиха в "Токуда",  колко пари хвърлиха там.
А колко е смешен, когато носи на жена си пастичка, от онези на прословутата сладкарница "Неделя". Върви важен, тържествен, държи кутията с паста и сякаш казва: "Така е мизерници, така е! Когато си най добрия в този бранш, най-доброто ти се полага. А вие сте мишки! И мишки ще си останете! Така е! "

Какво да го харесам този византиец, какво! Чистокръвен грък,  майка му,  баща му Нищо че се е родил и живял сред българи.Той бил елин, така разправа..което значело елит, господар, да управлява. Слушах го веднъж и се съгласих с него. Та той никога не продава на сергия, дори жена му или продавачките му да са отишли някъде за малко. Казва важно на клиентите -" ще почакате! Аз съм управителя!"
Бил културен, аристократ а на жена си все  вика грубо, просташки - като овчаря на село:
 
" -Доро, това на тази цена ще продаваш, онова  така! "

И тя го слуша, дума не казва! Няма мнение, като роб изпълнява. А от година време започна да не чува. И по добре за нея, щото всичките колеги все против семейството им говорим.
Криза стана, малко се продава и човек търси отдушник, причина.Правителството далече, кмета далече и ето те са на ачик, в тях търсим вината.
Така де...Удариха ни в цените, евтино, качество..все при тях ходят. А ние какво - да гладуваме ли? Ядосваме се с колегите, псуваме ги,  кълнем.
Ама жена му нали ти казвам оглуша, не чува! А клиентите трябва все в  устата да  гледа, да  разбира, да продава...



29.03.2013
ДЖУЛИЯ БЕЛ