Радост Светулкова е лекар - ендокринолог в една солидна болница в гр.N. Край кабинета и винаги има огромна тълпа от народ. Човек,  който за първи път влиза в болницата все се чуди и пита: "Кое светило на медицината дава часове, та толкова много хора" На този етаж се намират още кабинети, но при тях -  има, няма пет, шест човека. А тук - митинг, чудо непонятно. В този град има болници и те са толкова много, че само банките ги бият по брой.
       Тълпа от народ! Всички те стоят прави с изключение на трима седнали  на столове .Едни от чакащите държат важно листчета с номер за ред.Те се споглеждат и  все  се питат:
      - Извинете а вие кой номер по ред сте?
        Чудят се като им казват, че номерата не важат, че има от четири часа чакащи, който още не са минали. 
        И ето че в този момент от кабинета излиза като хала д-р. Светулкова...Тържествено оглежда хората, повдигна се дори на пръсти, за да може всичките да ги обхване с поглед, сваля очилата си и казва:
     - Вижте какво! Аз да  не съм машина! Днес на преглед ще минат повече от сто човека. Не издържам, за Бога, не разбирате ли.? Има хора с номера, с направления, с платен преглед. Но това са половината, а другите ей така! Знаете, че не връщам никой, че и последния ще прегледам и злоупотребявате с търпението, с добротата ми. Моля ви се! Много ви моля!
  След това тя погледна часовника на ръката си. Прегърна трите жени, седящи на столовете и  каза:
      - Хайде милички! Таня, Ваня и ти - погледна третата въпросително - Да, сетих се за името ти... Драганова. Да, милички, хайде влизайте!
       Един от чакащите, явно ядосан се обади :
       - Но, моля Ви! Тези госпожи са след мен. И номера нямат, нищо нямат. Как така?
       Д-р. Светулкова го изгледа свирепо.И с метален глас му отвърна:
       -Вижте какво,  уважаеми! Тук и сега аз решавам! А вие ще чакате! И ви моля всичките за тишина. Как да работя вътре от тази глъчка, от този шум пред вратата!?

      Трите жени влизат заедно в кабинета.  Щастливи, те се чувстват избраници на съдбата.  Да, хората чакат с часове, а те хоп  и на ...късмет. Лекарката ги гледа усмихнато,  мило, сърдечно и  душите им сякаш перце, ще литнат.Забравят дори че са болни, че имат  проблеми..всичко се стопи сякаш с магическа пръчка.
     -Виж какво Драганова, - каза лекарката и  ги върна тези три на години дами в реалността.-  И така, направила си изследване на хормоните, Виждам -  добри са показателите! Но ти защо не си направила  изследване за калция в организма.Това е толкова важно, необходимо...Три месеца са минали от операцията на десния лоб на щитовидната жлеза, а още драга, не си направила това изследване. Защо? Теб питам Драганова, защо?
    Но нека да видя какви документи ми е донесла Таня. Да, да, ще направим протокол за лекарствата.Всичко е ясно. Сестрата сега ще ги пусне и си готова...
    А  ти,  Ваня, какво чакаш? Събличай се до кръста, да чуя сърцето, да премеря кръвното, време нямам...хайде!
    А сега за момент да ме извините. Да погледна този митинг как е отвън.Това е лудница, вертеп, не е болница!
   Д-р. Радост Светулкова отново излезе пред кабинета си. Да, тя за пореден път произнесе позната на всеки един реч. За редът, за шума, за натоварения ден. И накрая завърши:
  -Никой от Вас няма да върна. С номера, без...извънредно ще остана, но всеки един от вас ще прегледам.
    После уморено се върна в кабинета. Седна на бюрото си  и отново започна да разглежда вяло и с досада документите на една от пациентките. 
   -Ние с вас,  Драганова - с равен тон продължи Светулкова - не сме изследвали калция в организма.Защото е важно да минат поне четири месеца след операцията. И тогава се вижда липсата.Това е правилното решение...Затова, ти ще дойдеш след месец. И няма да взимаш направление, идваш и ти  пускам  за калция.Това е Драганова и с теб за днес приключихме.
И на теб Ванечка, е готов протокола, само да го подпиша и приключваме.
А ти, Таня, дишай дълбоко...така де! Ти имаш направление за днес, затова на теб и сърцето ще преслушам, кръвното ще премеря,за  лимфните възли ще прегледам.
    Вижте дами, за десет минути  всички сте готови.Така е... толкова хора, над сто сигурно ще минат днес. И главата ме боли! И внука ми все  звъни по телефона, парички да му дам. И дъщерята час по час ми нарежда какво да купя от магазина за вечеря.
Да се разчекна, не мога да се оправя! Все се чудя от къде в мен тази сила, да издържа на този напън, на този ад.
   Д-р Светулкова стана от стола и отново излезе пред кабинета си. Със задоволство огледа тълпата от хора, вперили към нея поглед пълен с надежда, с молитва! После се усмихна и отново започна онази позната до втръсване реч -  за тежкия ден и лудницата, в която трябва да работи.

05.04.2013
ДЖУЛИЯ БЕЛ

Това трябва да го пратиш към здравната каса :))

Доста правдоподобно написано !
Поздравления,Джу!:)

И нашето е много приказливо. Винаги е чистичко, беличко, гука като прасенце, женско (да уточня). Хареса ли те, може да те държи един час при себе си и да ти разказва смешки. Може да пристъпваш от крак на крак, защото знаеш, че отвън чакат много хора. Това няма значение. Ти си длъжен да слушаш. Дерзай, Джу, но дали някога някое джипи ще прочете какво не трябва да бъде?