Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.06.2014 22:18 - ВИЕ
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 2468 Коментари: 4 Гласове:
27

Последна промяна: 25.06.2014 22:44

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
       Вие, господине! Колко време не съм ви срещала! Странно и за първи път сте сам, без съпругата си! А тя е така пленително красива! От интонацията на гласа, от нейната осанка лъха аристократизъм, класа! Какво удоволствие е за мен да ви срещна,  а тя с възторг да ме поздрави и каже: " - Какво очарователно момиче си! И грееш, грееш, излъчваш любов, радост, възторг! " И ще продължи да хвали басмената ми рокля на цветя, сякаш сме много близки, родни. Когато разговарям с нея, на душата ми едно топло, уютно, пролетно! После с часове тя все пред очите  и ми е хубаво, хубаво !
      А Вие, господине винаги я държите под ръка. Не говорите, само се усмихвате и сякаш казвате: " Каква жена имам, само каква! "
     А аз извинете, просто ви завиждам. Повярвайте ми! Нима често днес може да видите мъж и жена неразделни, мили като деца! Които заедно да вървят и с възторг да се радват, откриват, споделят...
        Но, странно Вие днес сте така мрачен! Слушате ме, очите ви се пълнят със сълзи и все искате да ми кажете нещо.
       Той я гледаше учудено тъжен. Внезапно я хвана за ръката и каза:
       - Да, мило дете! От месеци не съм излизал. Жена ми отиде в по-добър свят, сам съм сега. В къщи във всяка книга, във всяка вещ, която докосна все виждам нея! Сам съм и самотата е убийствена. Не зная дали ще оцелея след тази загуба!
       Казваш, че винаги си  ме виждала да я държа под ръка. А нима не бе забелязала, че тя е инвалид - с тежък инсулт? И без моята помощ не би могла да се движи. И въпреки това, тя не загуби добротата, красотата на духът си! Бе по-силна от мен, по-смела! А аз не зная дали ще имам сили да продължа...Без нея!

24.06. 2014
ДЖУЛИЯ БЕЛ
     



Гласувай:
28
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ivoki - Защо ли ми е толкова познато???
26.06.2014 01:31
Защо ли ми е толкова познато???
цитирай
2. savakotev - .................
26.06.2014 14:44
Хм, многозначително.
цитирай
3. kasnaprolet9999 - Колко е тъжен и изпълнен с човещина ...
26.06.2014 17:16
Колко е тъжен и изпълнен с човещина твоя разказ. Сигурна съмр че е по истински случай, въпреки че в днешно време все по-трудно се срещат такава любов и жертвоготовност.
цитирай
4. yuliya2006 - На търговската улица в градчето ...
01.04.2016 22:26
На търговската улица в градчето " N", в самия край се намираше малкото кафене на Микоян. Там всяка сутрин се събираха на чашка ароматно турско кафе търговци - собственици на магазини, продавачи. Бе правило, от тук да започва деня, за да им върви в бизнеса, да имат сполука. Когато на някои от постоянните клиенти не успяваше да го посети, после говореше огорчено, че не му е вървяло, оборота бил слаб и това, защото не успял сутринта да се отбие до любимото кафе.
Тази сутрин в кафенето на арменеца Микоян бе необичайно тихо, спокойно. Но внезапно като хала, като торнадо, не влезе, а връхлетя Дора - собственичка на магазина за трикотаж и българско бельо. Ухилена до уши със зачервено и възбудено лице, с писклив висок глас каза:
- Добро утро на всички! За малко да изпусна оперативката. И как без мен, талисман съм ви! Настроението безплатно ви вдигам. За малко да ви изпусна. Но така надух километража на колата,с пълна газ и за секунда една пенсионерка да не я изпратя в отвъдното, а аз на топло да почивам в сливенския затвор.
Дора прикова погледите на всички. Едни се усмихваха иронично, други се споглеждаха и клатеха с глава, а трети тихо си шушукаха, че край на тишината и спокойствието, на което се наслаждаваха до този момент.
- Ха,ха ха...И как няма да закъснея! Нашия старец-свекъра, който тези дни докарахме от селото, още в тъмно към пет часа се разчука на вратата и вика: - " Доро, ставай Доро, пладне ще стане а още спиш."
И аз като му креснах да се маха от там, че като стана, главата ще му потроша. Склероза го тресе, а името не ми забравил. И да става рано да подвиква, не забравил селянина му такъв. Дресиран от детството да работи от тъмно до тъмно. Пари имаме сега, не е лишен от нищо, но блъска, все да работи, трябва да го връзваш, та да стои на едно място.
Вчера си играе с внучето, а то на пет годинки. И все му нарежда, заповеди раздава. Таблет, с който детето се залисваше да го хвърли в коша - да му помогне на двора, да изчистят тревата. А тя, райграс - за красота, за отмора и още малка да я косим със бензиновата косачка. Но той какво разбира, на село все трева скубеше с ръце за кокошките .
Склерозата е страшно нещо! При него се отключи след една операция, преди година. Още както излезе от упойка, взе да казва на медицинската сестра за мен. Че не съм ходела да го видя, да му помагам на село. Потънах в земята от срам! Вярно, че ходех рядко там, но бизнеса и мога ли да го зарежа? Сестрата се усмихна, погледна го и каза:
-Дядо, а преди да те оперираме само от нея се хвалеше. Как те носела на ръце, телевизор колко една стена ти купила. Банани, портокали, все ти пращала. Много лъжеш!
И започна от този ден стареца, а той на деветдесет и една, все котки на прозореца да вижда. По име да ги вика, да им се радва. Мен започна да сватосва за брат си , а той преди десет години почина.На Минко - съпруга, все работна и свястна невеста му търси. Объркана работа с нашия старец, но какво да го правим? Та сега у нас, кога смях, кога му вресна та да слуша и влиза в пътя.
Но пак сме по добре от едни наши познати. Техния старец и той със склероза го докараха почти насила тук в града да живее. Оставили му къщата отворена към двора на свобода да се движи. И те докато били през деня на работа, той с количка от дърварника пет кубика дърва в стаята пренесъл. Завари ли го вечерта - потен, уморен и гладен. Но доволен от свършената работа им споделил,че вече е спокоен, няма да му откраднат дървата и са вътре на сигурно място.

Дора внезапно спря да говори, погледна учудено барманката на кафето и каза:

- Ради, ти на мен кафе няма ли да ми направиш ? Не ме слушай като другите. Аз тях ги залисвам, та да ми правят компания докато съм тук . Осем минава, пладне стана, а те тук лентяйстват.

01.04.2016
ДЖУЛИЯ БЕЛ
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 4928793
Постинги: 1362
Коментари: 11849
Гласове: 57945
Календар
«  Октомври, 2017  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031
Блогрол
1. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" първа част
2. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" втора част
3. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
4. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
5. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
6. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
7. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
8. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
9. ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
10. ПРОЕКТ " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА" втора част
11. ПРОЕКТ " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
12. - ПРОЕКТ "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ЦЪРКВИ И МАНАСТИРИ"
13. НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ Facebook
14. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
15. АНТОЛОГИЯ "ВИРТУАЛНИ СТРОФИ" НА АВТОРИ ОТ BLOG
16. 14 януари 2013 вестник " ПОСРЕДНИК"
17. BLOG BG - "СРЕЩИ ПО ПЪТЯ" КЪСИ РАЗКАЗИ
18. BLOG BG - "ЧАДЪРИ" стихове за душата
19. BLOG BG - "ЧАДЪРИ" стихове за душата втора част
20. BLOG BG - "Стените" - къси разкази, стихове
21. ДЖУЛИЯ БЕЛ -ИЗБРАНИ СТИХОВЕ... на книжен носител
22. СТИХОВЕ - РУСКИ САЙТ
23. ЕЛЕКТРОННА КНИГА ДЖУЛИЯ БЕЛ - "СТРАННА ЖЕНА"
24. ЕЛЕКТРОННА КНИГА ДЖУЛИЯ БЕЛ - "СРЕЩИ ПО ПЪТЯ" СТИХОВЕ И ПРОЗА
25. ЕЛЕКТРОННА КНИГА ДЖУЛИЯ БЕЛ - "ЧАДЪРИ" СТИХОВЕ ЗА ДУШАТА
26. СКЪП ПОДАРЪК -КЛИПОВЕ ОТ DEMIDIIN
27. SOKRAT.BG
28. STORE.BG
29. "Съвременният свят в творчеството на жената"