Какво да ти кажа, дарба имах,  
пишех стихове, талант бях.  
Всеки ми предричаше слава  
и аз вярвах, ще стигна върха.          

После някак ми писна,  
от високо започнах да гледам.  
Кусури намирах във всеки,  
не можеха с мен да се сравняват.       

Тъй минаха години, остарях,  
на живота озъбен все бях.  
От толкова злъч, от толкова омраза   и таланта изгуби се и го няма.          

И гледам днес със злорадство  
и мразя всеки, дори себе си.  
Как така стана, все се питам,  
в тази черна яма да падна...      

12.10.2009  
ДЖУЛИЯ БЕЛ