Сега ти говоря за него и цялата сияя! Сякаш перце съм и летя, летя... Толкова щастие, толкова обич, залива ме,залива... Просто не е за вярване,сякаш е сън,неописуен сън от блаженство! Когато го срещнах, бях съсипана, ранена, сякаш  живота бе свършил за мен.      
    Бе точно година, от както се разведох.Ти не можеш дори да си представиш,какво преживях, през какво минах. Да гледаш всеки ден, как мъжа ти се прибира от работа, къпе се, облича , пали колата и тръгва... При онази...беше омагьосан, дрогиран,не виждаше нито мен, нито децата.
      Сега ти говоря за него и отново сърцето ми се свива и боли, боли... Помня деня, в който баща ми дойде, взе мен и децата и ни отведе от този дом.
После съдилища,процедури...развод. Мислех, че всичко ще свърши, но не беше,не беше... Моя нов свят стана монотонен,безразличен, сякаш не бях жива.
    Някаква празнота нахлу в живота ми.Денем се държах ,но нощем плачех, плачех...
Но един ден всичко това се промени,свърши.Сякаш някаква сила каза: - Край!
Бях на почивка в санаториум за военни и още първата вечер го видях.Очите му-маслинено черни и все ме гледаше, гледаше...
Помня как ме покани на танц,как хвана ръката ми и ме поведе към дансинга. Танцувахме.Аз го гледах уплашено, а той се шегуваше,шегуваше... От този миг всичко в живота ми се превърна в  приказка. Беше висш военен от София,харизматичен,умен, добър. Колко странно бе да ни гледаш ,хванати за ръце,като тинейджъри на двайсет.
    Да слушам гласа му мил, топъл, да усещам ръцете му,не вярвах на щастието си, не вярвах... Ето и днес, ти веднага разбра че говоря по телефона с него.По очите ми, по лицето,по гласа ...веднага разбра!
Той ме спаси, извади от дъното,върна вярата ми ,радостта:                            23.09.2012
ДЖУЛИЯ БЕЛ