Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.08 22:00 - Жега
Автор: yuliya2006 Категория: Поезия   
Прочетен: 214 Коментари: 4 Гласове:
9



    Жарък летен ден. От онези, в които сякаш сърцето ти  ще се запали и ще изгори. Дето навън след десет часа е рисково да се покажеш, излезеш, пазаруваш, та камо ли да продаваш на открито.        
     Термометърът показва над четиресет градуса на сянка. Продавачката в магазина за пластмасови изделия - кофи, корита, столове и други  артикули бе сякаш в безтегловност. Главоболие още от сутринта  не я пускаше. Сякаш главата и пулсираше  ...Там... там...там... Нямаше климатик. Отвън ни навес , ни сянка от дръвче... Мараня - убийствена ! И мухи - нахални, брутални,  кацаха по ръцете, краката. Тя ги удряше с палка за лев. Но те още по упорито, избегнали смъртта я лазеха и щипеха.      
    - Дали ще оцелея, дали? - мислеше Ана, така се казваше тя. Безпаричие! И трябваше да работи,  за по двеста лева на месец, без осигуровки, без нищо. Нямаше избор! Иначе трябваше да оцеляват с инвалидната пенсия на майка си.  А тя мизерна, само сто и двайсет лева. Ток ли да плаща а бе изключила дори хладиник - фризер за икономия, храна ли да купи. Добре поне, че майка и взимаше енергийни помощи от социалното, та поне отоплението бе осигурено.      
     - Това живот ли е ?     - говореше тихо на себе си тя -  Зимата да стоиш до минус петнайсет. А сега - лятото да изгаряш в този ад. Сякаш и времето се измени. Няма пролет, няма есен!  От сандалети минаваш на боти, ботуши. И дъжд не вали с месеци. А после поройни дъждове, реките от коритата излизат ,язовирите прелеят и цели села наводнят, затрият. Но има и по зле от мен! Поне покрив ихляб за деня имам. И не съм потънала в заеми, та по -бедна и от просяка да съм.        
     Погледна към небето а то ни едно облаче се не вижда. Само въздуха трепти и от жегата пулсира. По новините бяха предали,  че на този ден ще достигне до земята огромен къс - плазма от слънцето. Ще има опасни изригвания и да се внимава.          
      Внезапно Ана се сепна! Някаква старица - слаба, висока, костелива, без чадър, само по забрадка я питаше нещо. Тя  я изгледа като призрак, мираж, като онези от пустинята. Напрегна мисълта си да разбере какво иска, какво търси тази жена. Дали бе реалност а не видение.         
     В това време клиентката с висок енергичен глас я попита:          
       - Госпожице, търся да купя кофи. Но да бъдят от здрава пластмаса - български. Не от онези вносните, дето и седмица няма и се пукнат. Аз съм вдовица, на години съм - продължаваше старицата - Сама живея, децата ми в София. Там работят.Семейства имат. Децата си гледат. А аз  зимнина да приготвя от дворчето - за тях, за мен, всичко си гледам и правя. Та като дойдат есента, да си напълнят багажника на колата. Да ме споменават зимъс за трудът ми. Сега само ще  ги разгледам, ще ми обясниш каква пласТмаса са, кои са най-добрите. И след ден с количката ми на колелца, ще дойда да си купя.                    
      Ана гледаше клиентката и се молеше. Дано по - бързо си отиде. Нямаше сили да обяснява. Ушите и бучаха, тила я стягаше "- Ще умра, ей сега!. Не издържам, не мога повече! Какво иска тази жена за  Бога, какво? " - Не, тя нямаше да си отиде. Анна познаваше тези самотни жилави старици. Те търсеха раздумка, общуване. Но тя нямаше сили а беше само на трийсет. Сякаш живота я бе изцедил, бе взел силата и тя вече бе инвалид.          
     Старицата, не получила отговор на нито един свой въпрос продължаваше:          
      - Да ти разкажа каква лютеница правя. Вкусна! В магазина такава не продават. Сега ще ти дам рецептата и ти да си направиш такава Взимаш чушки - месести от онази "куртовската капия" и я опичаш на огън с дърва. Тенекията трябва да бъде дебела, та да не изгорят. После белиш и смилаш доматите, морковите и печен патладжан...          
      Ана знаеше вече, няма да оцелее. Ще умре тук и сега. Представи си майка си ,с черна забрадка как ридае, как се сбогува с нея. Колко надежди имаше за нея. Беше все първа в училище. Все най- добрата, с медал завърши средното си образование. Майка и мечтаеше да я изучи за висше, да я ожени, внуци да гледа...           
         Затвори очи и се унесе! И чудо - стана и леко, сякаш полетя. И нямаше жега и нямаше студ. Лек морски бриз я галеше по лицето, мириса на окосена трева я упои. Душата и сякаш запя и нямаше грижи, нямаше окови. Тя бе горе, там където имаше справедливост, спокойствие, мир. Слушаше божествена музика и всичко край нея бе бяло, чисто, красиво. И бе щастлива, както в детството, когато всичко бе безгрижие, радост.      

ДЖУЛИЯ БЕЛ


художник - Радина Петрова
image


Тагове:   жега,   книга,   къси разкази,


Гласувай:
10
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. trakietsadobri - ?!
19.08 10:07
Джулия определено умееш да разказваш красиво и живо, но... Тази история не се връзва.
Ако конфликта остане така между "добрата и бедна баба" и "доброто и бедно момиче" това вече не е разказ, а по-скоро грешка или клюка.
цитирай
2. yuliya2006 - Пиша за неща който са ме докоснали. ...
19.08 14:01
Пиша за неща който са ме докоснали. Те са от днешния ден. И искрено се радвам че ти не ги познаваш!
Джу
цитирай
3. trakietsadobri - Всички пишем за нещата, които са ни докоснали.
19.08 14:51
Всички, които пишем "художествени", "лични" или "популяризаторски" текстове пишем от и за днешният ден, дори действието да се развива в миналото или в бъдещето. Изключение от това правило може би е само поезията. ;)

Да, всичко се случва в живота!
И това което си описала, и това което не си описала.

Джу, не критикувах стилът ти на писане или текста,
напротив мисля, че думите ти са красиви и увлекателни.

Коментирах, за да ти споделя, че според мен не е естествено конфликта в разказа да е между „добрите герои“. Може би съм скучен традиционалист, но... Надали е случайно, че в традиционните приказки, разкази и романи – без значение дали са по „действителен случай“ или са „измислица“, обичайно конфликта е между „доброто и злото“ или е в резултат от „глупост, грешка, гордост или предразсъдък.
цитирай
4. yuliya2006 - Благодаря приятелю! Джу
19.08 23:21
Благодаря приятелю!
Джу
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yuliya2006
Категория: Поезия
Прочетен: 5960368
Постинги: 1476
Коментари: 12040
Гласове: 60078
Календар
«  Ноември, 2019  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930