Не съм трофей някой да развява,
уж ценен,комплексите си да лекува.
Цената в пари с нея да си вдига,
на принц могъщ,роля да играй.

Не съм трофей,някой да развява,
самочувствие с него да гради.
Звезда в огледало да се вижда,
с пауново перо, перчещ се от суета.

Не съм трофей някой да развява,
диамант шлифован в негови очи.
Да го залага ,с него да печели,
мечта и блян за по-добър живот.

Не съм трофей,някой да развява
и знамето ми ,да хвърля в калта.
На псета гладни ,за зрелища и пасти
а той високомерно да те предаде.

01.08.2007год.
ДЖУЛИЯ  БЕЛ