В аула край огъня седи татарка,
втренчен поглед и заклинания шепти.
Поглеждам я, лице кат пита,
набраздено от години, процепи-очи.

В аула край огъня седи татарка,
от векове тайства съхранени.
Пее монотонно,но странно сякаш
със сърцето ми в ритъм запулсира.

В аула край огъня, седи татарка,
с шепа масло в него хвърли.
И разгоря се той, в сенки затанцува,
видения от познати, починали души.

В аула край огъня седи татарка,
велик маг, с мъртвите говори.
И чудно те болката от мен взеха,
отнесоха я в друг свят-небитието.

В аула край огъна седи татарка,
крака превила, с духове говори.
Отпрати ги и дар им хвърли,
за благодарност че  ме изцериха.

20.11.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ