2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. wonder
7. kvg55
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. iw69
Прочетен: 11496 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2010 15:16
Louis Armstrong What A Wonderful World MVR (BBC Motion Gallery)
|
Слово за днес - Откровение 7 глава
Слово за днес - Откровение 8 глава
Като го видя тук се чмудя аз ли съм го писала, защото ми харесва! Благодаря ти, слънчице любимо. Приказна приятелка си, фея, с огромно сърце.
Благодаря за вниманието и отношението, приятелко :)))
Нямам думи... Обичам си те :*
Благодарности ,Джулия Бел !
ТИТ, ОТ ДНЕС ЗАПОЧВАМ ДА ПРЕДСТАВЯМ ВСЕКИ ЕДИН ТВОРЕЦ ОТ СТИХОСБИРКАТА"ВИРТУАЛНИ СТРОФИ"
ПЪРВИ НОМЕР Е БЛАГОВЕСТИЕ...АЗ ЩЕ СЪМ НА КРАЯ..ТАКАВА МИ Е СЪДБАТА ВСЕ ПОСЛЕДНА..ТАЗИ МОЯ БУКВА Ю...
И РАЗБИРА СЕ ..КЛАСИКА..КРАЛЯ НА ДЖАЗА -ВЕЛИКИЯ ЛУИС АРМСТРОНГ...САЧМО
„Какъв прекрасен свят!“
Това е текстът на английски:
I see trees of green,
red roses too
I see them bloom for me and you
and I think to myself:
„What a wonderful world!“
I see skies of blue, and clouds of white
the bright blessed day,
the dark sacred night.
And I think to myself:
„What a wonderful world!“
The colours of the rainbow
so pretty in the sky
are also on the faces of people passing by
I see friends shaking hands, asking „How do you do ?“
They’re really saying „I love you“
I hear babies cry,
I watch them grow,
They’ll learn much more,
than I’ll ever know.
And I think to myself:
„What a wonderful world!“
Yes, I think to myself
„What a wonderful world!“
Това е текстът на български:
Виждам зелени дървета,
червени рози също,
Аз ги виждам да цъфтят за мен и теб
И си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Виждам синьото небе и белите облаци,
слънчевият благословен ден,
тъмната свещенна нощ,
И си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Цветовете на дъгата,
толкова красиви в небето,
са също така на лицата на минаващите хора
Виждам приятели да се здрависват, питайки:“Как си?”
Те наистина казват “обичам те!”
Аз чувам детския плач,
гледам как растат децата.
Те ще научат много повече,
от колкото аз някога ще знам.
И си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Да, аз си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Като го видя тук се чмудя аз ли съм го писала, защото ми харесва! Благодаря ти, слънчице любимо. Приказна приятелка си, фея, с огромно сърце.
Благодаря за вниманието и отношението, приятелко :)))
Нямам думи... Обичам си те :*
14.06 10:15 - По-ярки от звезди...Автор: blagovestie Категория: Поезия
Прочетен: 416 Коментари: 22 Гласове: 28
Блестящи и дълбоки светещи очи. Преливащи от радост и възторг души.
Небесните звезди пред тях бледнеят.
Попиващи познания. Сладки “Защотковци”.
Светът за тях е приказно красиво място,
не го познават в цялата му пълнота (и по-добре!),
но затова пък с плам успяват всеки миг да го живеят.
Невероятна гъвкавост и неограничавани от срокове.
Привидна само е наивната им крехкост. Отвътре страшно силни. Мъдри по своему.
Невероятни. Пъстри. Света ни прекрояващи и претворяващи.
Сияещи със собствена неземна светлина. Омиротворяващи.
Смисъл на съществуването ни въобще придаващи.
Неповторими, раждащи се уникални, без дубликат.
С вложена частица от Духа Му, изваяни директно от Ръката Му.
С най-чистия и неподправен ум.
И вътрешно, повече от всички нас взети накуп, богати.
Понякога жестоки във незнанието си.
Но недребнави. Незлопаметни. Изпълнени с енергия могъща.
Божи дар и изпитание за всекиго от нас.
Чувствата стократно отразяващи и връщащи.
Малки са, но нямаме над тях голяма власт
(и слава Богу, защото сигурно бихме си позволили крайно моделиране
с нашето твърде “зряло” и “практично” схващане,
до пълно изкривяване и деформиране).
Прихващи да се смеят, изпадащи в захлас от раз.
С въображение, захранвано от чудесата - т.е. от тях.
Въодушевяващи се, задействащи се от най-бледата идея.
Добронамерени, вълшебни и сърдечни – нашите рицари и феи.
Дишащи на пълни обороти. Мечтаещи. Творящи. И затова раними.
Играещи с Живота, черпещи го жадно, ярко, страстно.
Как искаме да не се променят, но неизбежно е. Няма как – порастват.
Обичайте ги повече дори отколкото умеете. Със всичките си способности и сили.
Децата ни – създания благословени и прекрасни!
Благодарности ,Джулия Бел !
19.03 10:41 - Тихо еАвтор: blagovestie Категория: Лични дневници
Прочетен: 123 Коментари: 1 Гласове: 4
Тихо е.
Тогава вниквам вътре в себе си,
където пластовете са разместени.
Ровичкам със известен страх
какво ли ще намеря.
Понякога нахълтвам на дълбокото,
вулгарно, грубо,
останала без въздух,
гмурнала се без пощада,
и даже сякаш искам мъничко да страдам.
Каквото ми попадне сграбчвам.
Безогледно, с ярост
изкъртвам и откъсвам
почти с наслада.
Друг път
плахо и внимателно
повдигам някакви воали и завеси
и лекичко поглеждам
на какво попадам.
Усещането е като пропадане.
Леко, с пинцети
подхващам жило или капсула с отрова,
като опасен динамит
и го изнасям,
вън от мен.
И вадя скалпела,
изрязвайки загнилото,
премахвайки на скорпиона жилото.
За да остана жизнена,
да продължа напред.
Но неизменно черпя сили
от Него.
Търся прошка,
сигурна опора,
канара,
устойчивост.
И любовта Му.
Откъсвайки от себе си приемам
от Него повече,
освобождавам място,
изтръгвам малки късове от егото си,
за да ме изпълни -
колкото успея да поема -
със Себе Си...
04.06 23:23 - Повик...Автор: blagovestie Категория: Поезия
Прочетен: 241 Коментари: 12 Гласове: 16
Последна промяна: 04.06 23:34
Красавецо, обичам да те гледам,
очите ми се плъзгат по снагата ти,
поглаждам бавно кожата ти гладка и блестяща,
с върха на пръстите си проследявам нежно
изпъкналите жили, от живот трептящи.
Нозете ти са здрави, стройни, силни.
Излъчваш топлина и буйна е кръвта ти.
Отприщваш някаква енергия обилна.
И можем да препускаме съединени
безспирно, неуморно, ден и нощ.
Усещам дивата ти преданост,
безумна волност и неимоверна мощ.
Очите ти блестят, като звезди са,
побиращи безкрая между миглите,
потъващ някъде дълбоко във зениците,
където е света на самодивите.
Докосвам ноздрите ти – толкова са меки
горещо кадифе, положено във дланите ми.
Размахваш волно буйната си грива,
понесъл си ме скоростно, в синхрон сме.
Подковите ти жадно в почвата се впиват,
политат пръски пръст и мъничко трева
със сила се оттласкваш, с лекота.
И някакъв хилядолетен древен зов
разкъртва пластовете лицемерна сдЪржаност,
изригва от дълбокото у мен
и избуява трескав ритъм нов.
Освобождава моя си, забравена, нетленна същност.
Не знам препускаме или летим.
Съединени във едно сме всъщност.
И хоризонта се стопява някъде далеч под слънцето.
Какво ни пука? Тичаме през времената,
изцеждайки последните си сили.
Оставащи неизтощими.
Изпъната съм и трептя на стремената.
А вятъра ревнува, сплита се в косите ми,
по кожата ми плъзга се и впива се в страните ми.
Но неразделни сме. Неописуемо неземно е.
Минават слети във черта дърветата.
Не виждам нищо друго, просто чувствам твоя пулс.
И вдишвам свежестта на свободата
с ухание на билките и твоя аромат
Винаги имаш добра и позитивна дума, приятелски подаваш ръка
и стопляш с човешко отношение...
Благовестие също е добър и стойностен човек, може би затова и поезията й е вълнуваща... :):):)
Желая успехи и надвете ви - във всеки човешки аспект!
Бъдете изобилно благословени!
НЕ СЕ СРАМУВАМ!
---------------------------
Не се срамувам
от Ботев и Вапцаров!
Не се срамувам,
от изцапаните с грес ръце!
С тях, в тиха нощ подадох
На теб, изстрадалото си сърце.
Не ще забравя,
Молитвата на Ботев.
Не ще предам
Вапцаровата вяра!
Очите ти, които тъжно гледат.
Копнежно-страстно ме изгарят.
Обичам жадно,
Милващия вятър.
Изгрей ти, Слънце,
Тичай над полята!
Страни пребродих.Завинаги, над тях си!
Българийо моя,Майко свята!
Не спирайте, творете!
На Джу - ЧИД!
Любов, приятели и светлина!
Поздравления за благовестие!
Винаги имаш добра и позитивна дума, приятелски подаваш ръка
и стопляш с човешко отношение...
Благовестие също е добър и стойностен човек, може би затова и поезията й е вълнуваща... :):):)
Желая успехи и надвете ви - във всеки човешки аспект!
16.06 15:03 - Преди да полетим...Автор: blagovestie Категория: Поезия
Прочетен: 144 Коментари: 8 Гласове: 13
Знаете ли какво е Кръста - този – нашият,
на който се разпъваме
при всеки избор
всеки Божи ден?
Това сме ние -
разделени между Злото и Доброто,
живеещи и дишащи във нас,
пленени и затворени във наш`та плът и тлен.
Това сме ние -
вертикалата и хоризонталата
на Любовта и Егото
между Живота и Смъртта,
ридаещи и пъплещи във вените.
Това сме ние -
прострЯли настрани ръце,
отпуснали собствената схватка с битието ни,
прегръщайки света.
Преди да полетим...
11.07 23:01 - Поотделно...Автор: blagovestie Категория: Тя и той
Прочетен: 202 Коментари: 19 Гласове: 18
Сами сме.
Сами живеем
във нас самите скрити.
Сами умираме
от задушаване,
дълбоко в егото зарити.
Протягащи ръце,
но без да стигат силите
да прегръщаме и с ласка,
всеотдайно, да задържаме.
Без броните разголващо,
разкъртващо, до кости,
да успяваме да смъкваме и да захвърляме.
Без да открием истинското си лице докрай,
от страх,
поради нещо недостигащо,
и от безсилие
да сме сами
НЕ СЕ СРАМУВАМ!
---------------------------
Не се срамувам
от Ботев и Вапцаров!
Не се срамувам,
от изцапаните с грес ръце!
С тях, в тиха нощ подадох
На теб, изстрадалото си сърце.
Не ще забравя,
Молитвата на Ботев.
Не ще предам
Вапцаровата вяра!
Очите ти, които тъжно гледат.
Копнежно-страстно ме изгарят.
Обичам жадно,
Милващия вятър.
Изгрей ти, Слънце,
Тичай над полята!
Страни пребродих.Завинаги, над тях си!
Българийо моя,Майко свята!
ПЕГАС, СКЪПИ ПРИЯТЕЛЮ, БЛАГОДАРЯ ТИ !
Аз не съм поет,
не влизам в релса.
Не съм нито рима,
съвършена в такт.
Аз не съм монотона
и вярваща в нещо.
Не съм нито твоя,
в свят ненужно зает.
Аз не съм и роб,
на някаква догма.
Благоприличие, фалш,
много далеч е от мен.
Аз не съм жертва,
от някой зависим.
Да плача, да умирам
и да го повличам с мен.
Аз не съм докрай откровена,
в душата си не допускам.
Някой с ревност, омраза,
моя свят, свещен е за мен.
Аз не съм злоба от завист,
но и жал не изпитвам.
Просто търся в човека,
свят различен, бог да открия.
ДЖУЛИЯ БЕЛ
РУСКИ САЙТ
http://www.playcast.ru/playcasts/view.php?card=637326&code=880156f59348a833efbf45e10cc66ea0ac17f53e
Не спирайте, творете!
На Джу - ЧИД!
Любов, приятели и светлина!
18:08 - Надпревара...Автор: blagovestie Категория: Лични дневници
Прочетен: 27 Коментари: 4 Гласове: 1
Не с колесница
(камо ли огнена).
Дори без коне.
Със собствена воля,
леко отпаднала.
Чисто човешки.
Съвсем без криле,
само с две голи ръце.
Помръдвам по-малко,
на задъхани глътки
на мънички,
бавнички, непремерени стъпки
напред.
Почти не отстъпвам,
защото съм се зарекла
от вече постигнато - не отстъпвам,
(но “почти”,
споменах го, нали?).
Непозната.
Даже повече чужда.
Самоуверена уж,
но от смелост отчаяно имаща нужда.
Препъвам се
в себе си,
в мечти, планове и кроежи,
в безнадеждни надежди.
Трудна.
От всякъде.
Съм.
(Май кошмар и невъзможност за тичане,
ако бях сън).
Забивам пети
във пръстта,
и потънала в прах, кал и глина –
не мога да спра.
Неоформена още.
Само загатната.
Почти доловима.
Настъпвам.
В живота си.
Стискайки зъби,
докрай некрасива.
Издраскана и ожулена,
изморителна,
неопитомяемо дива,
Странно, шантаво,
до тъмно и хладно
противоречива.
До неразбираемост самовглъбена понякога.
И такава съм. Какво да ме правиш.
Плюс още милиони неща...
Но не можеш без мен -
не си и могъл - нито преди, нито сега.
Ти си Мъж - аз съм просто Жена
Поздравления за благовестие!
11.06 19:01 - Феромонът на Приятелството...Автор: blagovestie Категория: Поезия
Прочетен: 79 Коментари: 3 Гласове: 3
Ухаеш на обич,
на топло, на страст,
и светиш омайно -
на чиста душа.
Ухаеш на вятър,
на детска усмивка,
на стихийна вода,
на отпечатък от птица.
Ухаеш на слънце,
със полъх на жар,
на звънки китари
край огън прастар,
през нощта на жасмин, през деня на кокичета,
млад или зрял – но духом хлапе –
споделяш, даваш, търсиш, обичаш.
щедро го правиш, със цяло сърце.
В душата нашепваш
за своите истини,
описваш простора
с уроци избистрени.
И рани лекуваш, отвътре докосваш,
привдигаш, превързваш.
Приятелско рамо подаваш с любов,
дори и сълзите попиваш с готовност.
Проявяваш търпение,
израждаш човешкото в мен,
изпълваш със радост и смисъл душата ми,
осияваш и мен с красотата си -
Благодаря, че ви има, Приятели!
Благодаря за избора, както и за предишния избор:
Колко струва свободата,
която трябва да платиш...
Благодаря за избора, както и за предишния избор:
Колко струва свободата,
която трябва да платиш...
ХЕЛ, КЪДЕ СЕ ГУБИШ? ЕТО ТЕ НАЙ-НАКРАЯ..БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА КОМЕНТАРА!
А СТИХЧЕТО ЗА КОЕТО ПИШЕШ Е ВКЛЮЧЕНО В СТИХОСБИРКАТА! УТРЕ..УТРЕ ЩЕ ПРИСТИГНЕ ПО ПОЩАТА..ПРОСТО НЕ Е ЗА ВЯРВАНЕ
ЕТО ГО
Колко струва свободата,
която трябва да платиш.
За да твориш, за да можеш,
истини, да ги рисуваш в стих.
Колко струва свободата,
да се опазиш, да си жив.
От делфини уж найвни
и от акули озъбени от гняв.
Колко струва свободата,
когато те притискат и си ням.
Да кажеш НЕ с усмивка
и с болка от загуба да продължиш.
Колко струва свободата,
ако я няма, какво си ти?
Жалък червей лазещ по земята
и молещ се за мъничко живот.
14.08.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ
29.06 13:50 - Прогноза...Автор: blagovestie Категория: Лични дневници
Прочетен: 73 Коментари: 4 Гласове: 5
На живота
средата е някъде.
Примерно юли.
А е дъждовно,
сиво
и мокро;
кално;
унило;
нелятно;
неуютно;
студено -
навън и във мен.
Но знам,
ще свърши и този калпав сезон,
ще докара вятъра новите спомени,
ще избуя силна и стройна отново
под въздействието на светлината и топлото.
Ще изгрее
слънцето живо, ясно и ярко.
След (пр)очистването.
И задължително като мине дъгата.
Някой (надявам се - скорошен) ден.
Още малко...
Кой идиот е дал отрицателен глас?!?
Кой идиот е дал отрицателен глас?!?
ЕДНА ОТ ВЕЛИКИТЕ ПЕСНИ ЗА ВСИЧКИ ВРЕМЕНА В ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕГО..ЛУИС
ПРОСТИЧКИ НЕЩА, КОЙТО ДОКОСВАТ И СИЛНИ КАТО ПЪРВИТЕ ДУМИЧКИ КОЙТО КАЗВАМЕ МАМА...ТАТЕ...
Виждам зелени дървета,
червени рози също,
Аз ги виждам да цъфтят за мен и теб
И си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Виждам синьото небе и белите облаци,
слънчевият благословен ден,
тъмната свещенна нощ,
И си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Цветовете на дъгата,
толкова красиви в небето,
са също така на лицата на минаващите хора
Виждам приятели да се здрависват, питайки:“Как си?”
Те наистина казват “обичам те!”
Аз чувам детския плач,
гледам как растат децата.
Те ще научат много повече,
от колкото аз някога ще знам.
И си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Да, аз си мисля:
„Какъв прекрасен свят!“
Поздрави за всички участници!
Поздрави за всички участници!
"Исках да пея. Казаха ми, че е по-добре да не го правя, че нямам никакъв шанс в тази сфера, че с този глас и с тази физика човек не бива да се качва на сцена. Исках да пиша и да композирам песни. Направиха всичко, за да ме накарат да се откажа. И пак беше същото - за такъв некултурен човек като мен не можело да има бъдеще в тази дисциплина. Онези, които четяха текстовете на моите песни, ме уверяваха в обратното (на първо място читателите), но ето - днес пиша своята автобиография убеден, че не съм нито писател, нито литератор. Все пак съм изживял един живот, който може би си струва да бъде разказан -да, казвам може би. Днес, когато съм на възрастта, в която човек вече не си прави много илюзии, все пак си задавам някои въпроси. Защо станах това, което съм? Времето минава бързо, сякаш колесницата на моето съществуване препуска, а аз - помъдрял и разбиращ - се опитвам да забавя своите крачки. Вече съм измислил и епитафа си: „Тук почива най-възрастният от гробището." И като казвам стар, значи стар, но наистина стар, с бръчките, с побелелите коси, с мършавото лице, но със светъл дух, с бодро настроение и със здрави нокти, за да се задържа възможно най-дълго за тази проститутка живота, който - до доказване на противното - е все още най-хубавото нещо, което познавам."
Шарл Азнавур
Поздрави Джул за това, което правиш!
Поздрави Джул за това, което правиш!
ЗВЕЗДИЧКА , КАКВА ПРЕКРАСНА ПОЕЗИЯ ПИШЕ ЛЮСИ..КАТО ПЕСЕНТА НА ЛУИС..
С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ
2. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РОДОПИТЕ" трета част
3. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - РИЛА"
4. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПИРИН"
5. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ПЛАНИНИ" първа част
6. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ"втора част
7. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ -ПЛАНИНИ ТРЕТА ЧАСТ
8. "НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"
9. " НА БЪЛГАРИЯ С ЛЮБОВ - ГРАДОВЕ И СЕЛА"ТРЕТА ЧАСТ
10. ВИРТУАЛНА ПОЕЗИЯ
11. ,,Виртуални строфи" - поети Blog. bg
12. "Стените" - къси разкази, стихове
13. Стихове за душата
14. Стихове за душата
15. Джулия Бел - избрани стихове
16. РУСКИ САЙТ
17. Библиотека
18. Чуден подарък - клипове от demidiin
19. Написано от Вестник "Посредник"
20. от скъп приятел
21. от Клео
22. Уникално