Небето се навъси страшно,
черни облаци вятъра донесе.
Светкавици от далече заблестяха,
в душата ми обрат настъпи.

А вчера то бе невероятно синьо,
с бели облаци,ангелски красиви.
Птича песен отвсякъде звучеше
и пеех и танцувах с тях.

А ето чудо,слънчев лъч,
промъкна ,усмихна ми се плахо.
Не знаеше че буря идва
и всичко в мен ще помете.

Застанах смело,въпреки страха,
очите си отворих за да видя.
За да опиша и да разбера,
на живота черната страна.

02.08.2007
ДЖУЛИЯ  БЕЛ