Той я обичаше,тя бе всичко за него,
толкова грижи,радост отдаде.
Пета година,всеки ден,
все се любуваше,само на нея.

Тя бе градина,млада,красива,
ябълки едри,сочни-елит.
Нискостъблени,човешки ръст,
ти вървиш и с тях си равен.

Той копнееше само за нея,
очи затваряше,мечти рисуваше.
Градина божествена-рай
а той Адам,на хубоста и се радва.

Но ето този ден,просто ден,
той отново при нея отиде.
Но изведнъж спря се,невярващ,
сърцето,душата замряха.

Не,това не бе неговата любима,
сякаш гробище,кръстове гледаш.
Дърветата,главите им някой отрязал,
голи прътове ей тъй стърчат.

Той затвори очи,не е там,
това не е истина,просто сън.
Неговата любима-голяма любов,
тя бе разсечена,от човешка ръка убита.

27.09.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ