Погледнах към небето
а то толкова красиво.
И синьо, синьо,
душата там ми затанцува.

Погледнах към тревата
а тя с роса е, сутринта.
И зелена, зелена,
с душата ми блаженно сля.

Погледнах към морето
а то толкова безкрайно.
И синьо, синьо,
душата ми заплува там.

И ето чудо, реалност бе
а влюбена не бях.
И сля се и небето
и тревата и морето.

И всичко затанцува,
блаженно свисше развълнува.
И бях щастлива,
миг когато душата ми ликува.

ДЖУЛИЯ  БЕЛ

ТОВА Е   НАЙ-НЕВЕРОЯТНАТА БЪЛГАРСКА МУЗИКА -100 КАБА ГАЙДИ
http://vbox7.com/play:cf9cea5a



ЗА ВСИЧКИ ОТ ТОЗИ ВЪЛШЕБЕН САЙТ Е МОЯ ПОЗДРАВ
ТЕ СА МЛАДИ, РАЗЛИЧНИ, НО ПРОМЕНИХА СВЕТА НА МУЗИКАТА - БОНД