на едно село накрай света

Там въздуха е толкоз ароматен,
на билки, на треви ухае все.
Там петлите в симфония от радост,
възвестяват идването на деня.

Там небето е прозрачно синьо,
безкрайно и сякаш си в него.
А звездите вечер са огромни
и ти сред тях в космос летиш.

Там ти не можеш да отидеш,
със слава, с пари дори да купиш.
За да го видиш, трябва да умреш,
да се родиш отново, дете да останеш.

ДЖУЛИЯ БЕЛ

"ТАМ" в stihovebg com
http://stihovebg.com/work/id/18602/

ТОВА Е БЪЛГАРИЯ
http://vbox7.com/play:13d80bee

ЕДНА ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ ПЕСНИ НА БЪЛГАРИЯ - РУФИНКА

За сетен път ме покори със стих и картина, разливащи уют!

Ники, благодаря ти приятел, благодаря! Едно село в което лятно време прекарвах с месеци. Бях влюбена в него и си го нося в сърцето и ме топли и ме зарежда.
Там звездите бяха най-огромните, който съм виждала. Там бе за мен рая, там открих красотата на българската природа. Там срешнах и една любов, която си нося в сърцето и ме грее и е моя муза за много стихове писани тук
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

opisva6 go kato da e Raq:)
4ovek izpitva jelanie dori za malko da e tam sled tvoq stih:)
4udesno e ,4e moje da te vdahnovi i tova!:)

.....Отново.....страхотен пост... :)))
Чудесна си... :)))
Благословена нощ...! :)))

Би, благодаря ти скъпа, благодаря! Това за мен е най-скъпото село, вечерите прохладни и звука на щурчетата. Винаги когато мислено се връщам там сякаш се лекувам, пречиствам. Отварям очи и отново заредена с топлина, тръгвам напред.
За мен там бе рая, с детските си очи аз го видях.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Дока, радвам се скъпа че има хора като теб, чисти и добронамерени. Защото носят вяра в душите си, защото имат страх и любов от бог.
Спомням си Дока една случка с мен в Истамбул преди десет години.
Купувах подаръци за близките и ето че продавача не ми върна рестото.Той твърдеше че ми ги е върнал и казваше на околните че не съм права.
Но внезапно към нас се приближи български турчин, попита ме какъв е спора и ми каза да почакам. После се обърна към продавача и му каза да се закълне в Корана че казва истината. Реакцията на онзи мошеник бе да хвърли банкнотите и да побегне. Аз стоях онемяла и не можех да повярвам. А нашия турчин ме прегърна, усмихна се и каза че страха от Бог е силна и няма проблем.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

"Там"наистина е много хубаво!
Поздравявам те за постинга и ти благодаря за удоволствието,което ми достави!
Съгласна съм с теб,че страхът от Бога е сила.
Любовта към Бога също е сила и то голяма.
Честит празник!

Ив ,моя мъдра приятелко, точно така е за любовта към бога. Исках да го напиша и аз в коментара, но този човек имаше само страх, не любов. Ако я имаше той никога нямаше да лъже и да ме гледа в очите.
Знаеш ли има случки в живота ми, който винаги са пред мен като урок. Няма безгрешни хора, волно или неволно може да обидим някой, на друг да причиним болка.
Но е страшно да размахваш Библията, да се кръстиш в църквата а после вън да кълнеш, обладан от злоба.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

Това лицемерие,двуличие,за което пишеш е много страшно.Обладани от злоба биват хората,които не могат да обичат и да уважават, нито себе си,нито другите,нито Бога.

Ив, искам да пусна една творба от един мой приятел. Не мога да се свържа с него, защото близо месец е в чужбина за да взема неговото съгласие. Но знам че ще ме подкрепи за това.



БДЖ
След обстойни дилеми-новото пътуване е факт,
с много нечовешки условия сключваш неравностоен контракт.
На гишето нищо ново-омразна,навъсена касиерка,
сякаш ти си виновен за смъртта на неродената й щерка.

Гледаш влака и се питаш "Това детска изложба ли е или влакова композиция?",
прилича на протест от политическата опозиция.
Ето плахо пристъпваш,качваш се по стъпалата,
неизбежно е да пропуснеш полъха,миризмата.

По дръжките на вратите,прозорци и пепелници,
могат да се извлекат екстракти,непознати на висшите алхимици.
С нощното парно е 2 пъти по-пъклено от инкубатор,
сутрин рано го спират-климата за здравето ни е основен конспиратор.

В коридора "гъз връз гъз","глава връз глава",
но просто нямаш избор-длъжен си да търпиш всичко това.
Адския задух убийствен направо те подлудява,
тук не чувства,а други сили хората управляват.

Откраднати огледала,надраскани стени,по седалките стъпки,
дори и Опра Уимфри от тази гледка биха я побили тръпки.
В едно купе се събират различни съдби,затворени,хладни хора,
5-членна група не влизат при самотен старец-тук не е мястото на отбора.

Искат да са заедно,но само след миг остават прави,
млади и по-възрастни според тях е като стадо овци сред крави.
Но нали точно старите хора ни поучават за живота,
аре млади човече-игнорирай ги,да те видя кой ще ти е пилота.

Осветлението е в по-голяма степен вредно за очите,
мъжете оскверняват тоалетните,а питате ли ги жените-горките.
Искаш прозореца да отвори-все на някой ще му е хладно,
и тук важи правилото "на другия да му е гадно".

Както в много други случаи-малцинствата са с приоритет,
сложили касетка,играят карти и се возят без билет.
Кондуктор минава за билетна проверка,точно когато си заспал,
да пристигнеш невредим преди да тръгнеш си се прекръстил и обещал.

От ужасното тракане,клатене и постоянните вибрации,
можеш да получиш по-силни от родилните контракции.
Влакчето на ужасите е бледа имитация,по-недостоен вариант,
пък после се чудим защо е негативно настроен всеки
нов емигрант.

В гарата бездомници,пумияри,дебнещи крадци,
така ли се отблагодаряваме за труда на нашите предци ?
Най-интересно е когато настане време от влака да се слиза,
бутат се като хаотични електрони при процеса електролиза.

Безработни мързеливци продават вестници и списания,
точно от подобно безхаберие битуваме в тези народни изпитания.
Със запасените места-оу,там просто е една война велика,
със стадо маймуни те са си лика-прилика.

Ето наистина май трябва сериозно да се позамислим,
и държавата от подобни подигравки с народа да изчистим.
Пътя няма да е лек,гладък нито пък безпроблемен,
но всеки трябва да изчисти от съзнанието си злините,от които е обсебен.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
гласувай за творбата | добави в любими | изпрати на приятел
напиши коментар | открих грешка | сигнализирай за нередност
свали като txt | свали като doc | свали като pdf
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------
автор: wanksta_vidin
раздел: Лирика -> Гражданска
публикувана на: 05.05.2007 г.
прочитания: 277
точки: 39 ( виж далите точки )
коментари: 6 ( виж коментарите )

Трагедията,която сполетя България пред Националния празник е разтърсваща.
Експертните оценки ще определят причините.
За мене празникът е помрачен от случилото се.

Ив, страшно е когато не чувстваш подкрепата на хората във власта, същото стана и при наводненията.Те демонстротивно показват безразличие, да са по-далеч от проблема.Сега ще потулят нещата, ще избягат от отговорност.Това е стратегия още от царя, той ги научи на този занаят.И хората примирени ще свият опашка от безсилие от безнадежност
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ

"Руфинка" наистина е велика песен.Премахна ми главоболието.
Хората от властта взеха решение.Утре нацията ни ще е в траур.
Прегръщам те,Джул!Бог да пази България!

Ив, сложих я днес, но точно нея исках да бъде когато пуснах постинга.Това ми е любимата българска песен, изтръпвам всеки път когато я слушам. В нея има много болка, много сила и много истинска любов.
с обич ДЖУЛИЯ БЕЛ