Обичам те гора ,ти моя
и в дъжд окъпана и свежа.
И слънце сгряла те-прекрасна,
на бор ухаеща,всевисшна.

Обичам те гора,ти моя
и в сняг от белота покрита.
И чистота,приказно красива
и гледам те,нямам по-любима.

Обичам те,гора ти моя
и пролетения първи лъч.
През клоните до мен достигнал
и в детски свят ме върнал.

Обичам те,гора ти моя
и в летен ден и в мараня.
Под сянката  на тихо да заспя,
упоена и толкова щастлива.

Обичам те ,гора ти моя
и в есента златиста.
Да преливаш в мъдростта ,
от благородсвото ти взела.

ДЖУЛИЯ  БЕЛ