Edith Piaf sings "Milord



ДЖУЛИЯ БЕЛ «ТАЗИ НОЩ ПАРИЖ БЕШЕ ДРУГ» 

Кому: НА МАРТИ   Тази нощ, Париж беше друг, из въздуха витаеше дух. Тази нощ в зала Олимп, хиляди хора бяха в слух. Тази нощ, Париж беше друг, гръмжило от хора, фрак. Скъпи бижута, дрехи "Шанел", гледат жадно, кой иронично. Тази нощ, Париж беше друг, на сцената на Олимп бе тя. Малкото врабче на Париж, от бордейте, от нисшата класа. Тази нощ, Париж беше друг, в гробна тишина, без стон. Полетя гласът и "О, милорд" и сякаш бога в нея всели се. Тя мъничка, облечена в черно, пее и картини рисува. За любовта, за борбата, за хляба, за живот в розово, нищетата. Тази нощ, Париж беше друг, там великия френски дух, въплатен в гласа на Пиаф, покори, в краката и падна Олимп. ДЖУЛИЯ БЕЛ РУСКИ САЙТ  http://www.playcast.ru/view/1306467/370a27362b1fcce540058223bb8a120caa375b6bpl -------------------------------------------------------------   Звук: http://www.playcast.ru/uploads/2008…74.mp3 Изображение: http://www.playcast.ru/uploads/2008…91.jpg Текст: yuliya_2006

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=108414

Благодаря ти за автентичния запис! Едит Пиаф, незабравима и уникална!
Стихът е хубав! Поздрави за прекрасния постинг!

Мила Джулия,
Тази вечер няма да пиша за творческите ти изяви, които знаеш, че отдавно са добре оценени и поощрени от мен. Ще те информирам за една изненада. Тази вечер случайно за пръв път кликнах върху " Модерация"на моите блогове и с изненада установих, че си вписвала Ваши лични коментари, за мои постинги, които аз не съм получавал, за да бъдат публикувани след официалния текст на постинга. Най-вероятно това се прави от операторите на БЛОГ.БГ, по необясними за мен причини. И други коментари намерих на други читатели на моите блогове, които откривам за пръв път. Това ти съобщавам като информация. Благодаря за тези твои коментари. И други блогери съм забелязал , че имат подобни проблеми с "модерация" миналата година. Би ли ми обяснила ако си на ясно, каква е целта, защо се прави и при какви случаи се прави това. Имам и други проблеми. Имам няколко блога с цел вкарване на материали с различна тематика. Но обикновено работи един и вкарвам материали с тематика, която не отговаря на наимкенованието на блога и на неговото въведение.

Пожелавам ви лека нощ!

www.bogomil.blog.bg

!

НЕ СЪМ НАЯСНО С ТЕЗИ НЕЩА, НО ВИЖДАМ ДОСТА ОПАСНИ ИГРИ..БЕЗ ДА ВЛИЗАТ В БЛОГА МИ ОПРЕДЕЛЕНИ СМЕШНИЦИ ГЛАСУВАТ И ДАВАТ ОТРИЦАТЕЛЕН ВОТ

ЗА МЕН ТЕЗИ ГЛАСУВАНИЯ, ОЦЕНКИ СА НАЙ-КОМИЧНОТО НЕЩО... БЕЗКРАЙНО ЦЕННО СА ЕДИНСТВЕННО КОМЕНТАРИТЕ ...И ТАМ АКО ИМА АГРЕСИЯ ТИ ПРОСТО СЛАГАШ МОДЕРАЦИЯ...

ВИНАГИ КАЧВАМ ТВОРБИТЕ СИ НА ТРИ МЕСТА..В ЕДИН РУСКИ САЙТ, В ЛИТЕРАТУРЕН САЙТ КАТО STIHOVE BG И ТУК КЪДЕТО ОСНОВНО ПИША

ТОВА ГО ПРАВЯ ЗА ЗАЩИТА...ЗАЩОТО НЕ ЗНАЕШ УТРЕ КАКВИ ПРАВИЛА, КАКВИ ПРОБИВИ МОГАТ ДА СТАНАТ

БЛАГОДАРЯ ТИ ЗА ПОДКРЕПАТА ПРИЯТЕЛЮ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

БЛАГОДАРЯ!

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

"Живея така, както пея, и пея така, както живея", казва за себе си великата певица. Тя има скандален и изумителен живот, живян интензивно и безразсъдно, без мярка в нищо. Тръгва от улицата и покорява света. Но това са клишетата, с които всички свързват голямата малка дама на Франция. Хиляди отиват в Париж, за да ходят по същите улици като нея, но това са клишетата, които Пиаф никак, ама никак не обича. Защото животът й е пълен с изненади.

Дете на улицата

Едит Пиаф се ражда под един уличен фенер, в една мразовита декемврийска вечер на 1915 г. Само след два месеца майка й я изоставя на грижите на алкохолизираната й баба, която често смесва млякото й с вино. Когато става на 3 г., баща й Луис-Алфонс Гасион се връща от войната и е ужасен от състоянието, в което я намира - мръсна, недохранена и почти сляпа. Взима я заедно със сестра й Симон, за да ги отглежда майка му - готвачка в публичен дом. Бабата води малката Едит по лекари, за да се възвърне зрението й, но безуспешно. Легендата гласи, че една неделна сутрин бабата я облича празнично и я завежда на поклонение в кармелитския манастир на св. Тереза, за да се молят. И ето че чудото става. 7-годишната Едит проглежда и първото нещо, което вижда, е пианото. Дамите от бордея толкова се впечатлили от този факт, че в чест на голямото събитие затворили публичния дом и празнували.

И така Едит започва да се изхранва с пеене. С баща си - цирков акробат, обикалят от кръчма на кръчма, от улица на улица.

От улицата в кабарето

Късметът й се усмихва - певческият й талант е забелязан от Луис Льопле, собственик на нощен клуб. Заради дребната й фигурка - тя е само 142 см, Льопле й дава артистичния псевдоним La Mome Piaf (Малкото врабче). Тя дебютира на сцената в черна рокля, която става нейна запазена марка. Оттук нататък Едит Джована Гасион (каквото е рожденото й име) се превръща в певицата Едит Пиаф. Скоро става популярна и още същата година записва първата си плоча. През април 1936 г. Льопле е намерен мъртъв в апартамента си. Едит е съкрушена. Тя загубва не само близък човек, но и е обвинена за съучастие в убийство му. По-късно е оневинена.

Едит Пиаф успява да се съвземе от шока и отново да стъпи на краката си благодарение на модерния по това време текстописец Реймон Асо. Той става неин мениджър и любовник. Кариерата й стремглаво тръгва нагоре. Пее пред пълни зали. По време на немската окупация на Париж Едит създава La vie en rose (Животът в розово). Песен, превърната в хит от Луис Армстронг и включена през1998 г. в Салона на славата на наградите Грами.

1951 г. бележи началото на един мрачен и изключително тежък за певицата период, продължил до смъртта й през 1963 г. Едит претърпява две сериозни автомобилни катастрофи. За да намали болката от раните си, още в болницата започва да взима морфин. Скоро става зависима. Става убийствено опасно, когато комбинира и с алкохол. Следват един опит за самоубийство, четири случая на интоксикация, три изпадания в кома, възпаление на черния дроб, нервна криза, две състояния на делириум тременс, седем операции и две бронхопневмонии. Лекарите я съветват да спре работата и да се щади, защото в противен случай този начин на живот ще я убие. Но на нея й харесва това самоубийство на сцената. Тя пее до пълно изтощение, записва песен след песен, появява се в шоу след шоу, участва във филми. Не един и два пъти припада на сцената, често на концертите й я чака линейка, която след края на шоуто я откарва в болницата.. "Ще пея винаги. А в деня, в който вече няма да пея, ще умра."

"Ще й се прости много, защото много е обичала!"

Едит има бурен и интересен любовен живот. Въпреки че не е красавица, дребна, слабовата и с отвратителен характер, тя е харесвана и обожавана от мъжете. Пиаф постоянно се влюбва и зарязва любовниците си. Често прилага един и същ номер. Влюбва се, майчински се грижи за своя любим, дава силен тласък на кариерата му и когато успее, го напуска. Пътят на много известни мъже като Ив Монтан, Жилбер Беко, Шарл Азнавур, Жорж Мустаки към славата минава през леглото на Едит Пиаф.

Иначе мъжете в живота й се появяват твърде рано. Едва на 17 г. тя ражда извънбрачно дете. Дъщеря й умира от менингит на 3 г. Според някои биографи Едит е трябвало да проституира, за да може да погребе детето си. След това тя няма повече деца.

Следва любовна афера с мениждъра й Асо, когото Едит Пиаф изоставя през 1939 г. заради очарователния млад певец Пол Мьорис. Две години по-късно връзката им приключва.

На върха на славата си 30-годишната Пиаф среща в Мулен Руж 8 години по младия нея Ив Монтан и се влюбва неудържимо.Включва го в шоуто си, репетира с него, подбира му песните, съветва го как да се държи и как да се облича. Моли дори бившия си любовник Анри Конте да напише песни за Монтан. Когато става известен, го зарязва.

През есента на 1946 г. Едит Пиаф се запознава в Париж с боксьора Марсел Сердан, който по това време е много популярен. Любовният им роман започва обаче година по-късно, когато Едит е на турне в Щатите. Любовта им е силна и страстна, живеят за момента, забравяйки, че той е женен с деца. През 1949 г. Пиаф отново е в САЩ, а Сердан участва в боксови мачове в Европа. Самотна, тя го моли да отиде при нея колкото се може по-скоро. Той взима самолет и катастрофира. Марсел загива. Едит е съкрушена, чувства се виновна за смъртта му и изпада в дълбока депресия.

Когато се връща в Париж, певицата среща Шарл Азнавур. Тя му отваря много врати и дава успешен старт на кариерата му и така авантюрата им приключва. На 37 години Едит Пиаф се омъжва за певеца Жак Пилс, с когото се познават отдавна. Двойката заминава за Америка. Бракът им продължава 4 години. Следва още една трагична връзка. В автомобилна катастрофа загива любовникът й - 23-годишният американски художник Дъглъс Дейвис.


Голямата любов

Своята голяма и последна любов Едит среща в болничната стая. Тя е болна, разорена, изоставена от приятели и любовници, тъжна и самотна. Тогава в живота й се появява 26-годишният фризьор Теофанис Ламбукас. Той я посещава в болницата, като вместо букет цветя й подарява кукла. В Париж тръгва мълвата, че младокът иска да наследи парите на Пиаф. Истината обаче е друга. Тео е единствен син на доста заможни хора, а Пиаф вече е разорена. Той знае, че тя има рак и не й остава много. Не е ясно дали двамата въобще са имали сексуални отношения. Тео мечтае за певческа кариера и Едит му отваря пътя към сцената, както впрочем прави за всичките си екслюбовници. Дава му псевдонима Сагапо (от гръцки Обичам те) и започва да работи с него. Двамата изпълняват в дует песента "За какво е любовта?", с която пленяват публика. През октомври 1962 г. сключват брак.

По съвет на лекарите Едит и Тео заминават за Ривиерата, но състоянието й се влошава. Получава белодробен оток и веднага е приета в болница. След пет денонощия в кома Едит има пристъп на умопомрачение, продължил 15 дни. Едва на 47 години издъхва в дома си в Южна Франция, няколко часа по-късно си отива и приятелят й Жан Кокто. Заради скандалното й поведение римокатолическият архиепископ на Париж отказва да отслужи опело. След смъртта на Едит Пиаф Тео изпада в забвение. Оказва се, че прочутата му съпруга му е оставила в наследство огромен дълг - 45 милиона франка


http://www.novinar.net/news/edit-piaf---skandalna-na-vsiaka-tcena_MjI0NTs1Mg==.html

Благодарности за срещата с неповторимата Едит Пиаф...
Удоволствието беше мое ,Джулия Бел !

"Врабчето", което искаше само да пее... Поклон пред таланта й!

СТЕЛА, ЕТО ТОВА ПЕЕШЕ ТЯ И ОСТАНА В СВЕТА КАТО ВЕЛИКАТА ПИАФ

Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Ни за доброто дето ми сториха нито за злото
Всичко това ми еднакво безразлично
Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Всичко е платено, изчистено, забравено, не ми пука за миналото

С моите спомени запалвам огъня
Моята тъга, моите удоволствия
нямам вече нужда от тях
изчистих трепетите на старата любов
изчистих ги завинаги
сега започвам пак от нулата

Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Ни за доброто дето ми сториха нито за злото
Всичко това ми еднакво безразлично
Не, не съжалявам. Не съжалявам за нищо
Защото моят живот, защото моите радости
днес започват наново със тебе

Non, Rien De Rien, Non, Je Ne Regrette Rien
Ni Le Bien Qu`on M`a Fait, Ni Le Mal
Tout Ca M`est Bien Egal
Non, Rien De Rien, Non, Je Ne Regrette Rien
C`est Paye, Balaye, Oublie, Je Me Fous Du Passe


Avec Mes Souvenirs J`ai Allume Le Feu
Mes Shagrins, Mes Plaisirs,
Je N`ai Plus Besoin D`eux
Balaye Les Amours Avec Leurs Tremolos
Balaye Pour Toujours
Je Reparas A Zero


Non, Rien De Rien, Non, Je Ne Regrette Rien
Ni Le Bien Qu`on M`a Fait, Ni Le Mal
Tout Ca M`est Bien Egal
Non, Rien De Rien, Non, Je Ne Regrette Rien
Car Ma Vie, Car Me Joies
Aujourd`hui Ca Commence Avec Toi

СЛЪНЧИЦЕ, ВЕЛИКА Е ТАЗИ ПЕВИЦА! Сякаш бог пее чрез нея.Реална до болка но и романтична като дете, тя пее за живот в розово и за другия онзи от нищетата и вярва, въпреки всичко ...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

постинг, Джули! Впечатлен съм...;)

ХЕЛ, САМО НЕЩА ДОКОСНАТИ СВИСШЕ ОСТАВАТ! НЕОБЯСНИМО КАК ТОЛКОВА ГОДИНИ МИНАВА НО ТВОРЦИ КАТО ПИАФ ГРЕЯТ, ТОПЛЯТ И НЕ ГИ ЗАБРАВЯМЕ!




Жен Шен:
Утре ще е светло!
Всичко започва, когато всичко загубиш.
Утре ще е светло!
След любовта ти пак ще се влюбиш

Един малчуган ще подсвирне доволен
Утре!
Ше бъдат ръцете ти пълни с пролет
Утре!
Във ваш’то небе ще бият камбани
Утре!
И луната, като от мед ще стане
Утре!

Ти пак ще се смееш,
пак ще обичаш,
ще страдаш,
ще пееш.
Утре ще е светло!

Утре!

Марил Ашар
Изп. Едит Пиаф

Какво ли повече да кажа
след бисера, които си посветила на Гениалната Едит Пиаф ?

Бъди Благословенна !

МАРТИ, ТОЗИ СТИХ Е ПОСВЕТЕН НА ТЕБ! ЗА ОБИЧТА НИ КЪМ ГЕНИАЛНИ И ВЕЛИКИ ТВОРЦИ ОТ РАНГА НА ЕДИТ И ВИСОЦКИ!

РАЗДАВАЩИ СЕ, УМИРАЩИ И ОСТАВАЩИ В ИСТОРИЯТА!

ЗА ТЯХ МАРТИ НЯМА ДА МИ ПИСНЕ ДА ПИША, ДА ПУСКАМ ПОСТИНГИ..ЗА ТЯХ МАРТИ..ЗА ИСТИНСКИТЕ..ЗА НУЖНИТЕ..ЗА ДИАМАНТИТЕ В ЖИВОТА!

С ОБИЧ ДЖУЛ

Джу, винаги с удоволствие слушам Едит Пиаф:))

За какво служи любовта?

Музика и текст: Michel Emer 1962
дует на Едит Пиаф и Тео Сарапо
Превод: LeeAnn

За какво служи любовта?
Все говорим за нея
Празни слова.
За какво ни е да обичаме?

Любовта не се обяснява!
Тя е нещо такова,
дето идва от не-май-къде
и ви пленява изведнъж

Чувал съм да казват
Любовта причинява страдание,
Любовта ни кара да плачем.
За какво ни е да обичаме?

За какво служи любовта?
За да ни доставя радост
със сълзи на очи…
Това е тъжно и прекрасно!

Все пак често казват
Любовта е разочарование
Любовта не стига
Любовта не е щастлива…

Дори когато я загубихме,
Любовта, която получихме
ни остави своя сладък вкус.
Любовта е вечна!

Всичко това е много хубаво,
но когато то свърши,
не ни оставя нищо друго
освен безкрайна жал…

Всичко, което сега
ти се струва разкъсващо,
Утре ще бъде за теб
спомен, с радост изпълващ!

Ако разбрал съм те ясно,
без любов в живота,
без нейните радост и мъка,
сме живели напразно?

Ами да! Виж мен!
Аз го вярвам
И ще го вярвам всеки ден…
Затова служи любовта!
ТИ, ти си последният,
ТИ, ти си първият!
преди ТЕБ нямаше нищо,
с ТЕБ съм добре!
ТЕБ съм желала,
ТИ си ми потребен!
Ти, който ще обичам винаги …
Затова служи любовта!

О, великолепната Edith Piaf! Браво!
И стихотворението е прекрасно, Джул! Едно невероятно съчетание!
Поздрави и от мен!

Мила Джулия,
Рано или късно всеки труид се възнаграxдава. Признанието идва по-късно, но рано или късно приносите във всяка област получават необходимото и заслужено признание.
Получих книгата с подбраните поетични творби на най-изчявените виртуални блог.поети,. За голяма моя радост, тук са намерили място и твои поетични произведения. Това е началото, което води до удовлетворение, до амбиция, кураж, самочуствие , воля за катерене по стръмните пътеки на литературното творчество Не забравяй, мила поетесо, че "до сияйните върхове" на всяко трудно изкачване "достигат само ония, които без да се плашат от умората продължават да се катерят" докато покорят върха-, докато достигнат до заветната цел!. По този път всеки творец носи на раменете си тежкия кръст, който ти си видяла разбрала и носиш с гордост и достойнство. От сърце ти пожелавам да покоряваш все нови и нови върхове, без да се плашиш от умората и трудностите, които съпътстват житейския път и най-вече творческия. Вярвам в теб! Ще дойде и признанието! То е истинската наслада и смисъл на живота!
Благодартя ти за този подарък пълен с чудодейна духовна храна, лек за душата, омая за сърцето, стимул за разума!
До нови още по-гоеми успехи, до нови върхове!. Бъди здрава и щастлива!

с поздрав, уважелние, благодарност и най-добри пожелания

http://www.youtube.com/watch?v=w5t1Bodtp_8&feature=related



www.bogomil.blog.bg

L'hymne à l'Amour

Le ciel bleu sur nous peut s'effondrer
Et la terre peut bien s'écrouler
Peu m'importe si tu m'aimes
Je me fous du monde entier
Tant qu'l'amour inond'ra mes matins
Tant que mon corps frémira sous tes mains
Peu m'importent les problèmes
Mon amour puisque tu m'aimes

J'irais jusqu'au bout du monde
Je me ferais teindre en blonde
Si tu me le demandais
J'irais décrocher la lune
J'irais voler la fortune
Si tu me le demandais

Je renierais ma patrie
Je renierais mes amis
Si tu me le demandais
On peut bien rire de moi
Je ferais n'importe quoi
Si tu me le demandais

Si un jour la vie t'arrache à moi
Si tu meurs que tu sois loin de moi
Peu m'importe si tu m'aimes
Car moi je mourrai aussi
Nous aurons pour nous l'éternité
Dans le bleu de toute l'immensité
Dans le ciel plus de problèmes
Mon amour crois-tu qu'on s'aime
Dieu réunit ceux qui s'aiment




Химн на любовта

Синьото небе над нас може да се срути,
и земята да рухне може дори,
но това е без значение...ако ти ме обичаш.
Не ме е грижа за света.
Когато любовта (ще) наводнява моите сутрини,
когато тялото ми (ще) трепери в ръцете ти..
проблемите нямат никакво значение
любов моя,
понеже ти ме обичаш.

Ще отида до края на света,
ще се боядисам руса,
ако ти го пожелаеш.
Ще сваля луната,
ще открадна щастието,
само ако ти го пожелаеш.

Ще се откажа от родината си,
ще се откажа от прителите си,
само ако го поискаш.
Може и да ми се смеят,
но ще направя каквото и да било,
само ако ти го пожелаеш.

И ако един ден, живота те отмъкне от мен,
ако умираш, защото си далеч от мен,
все едно ми е, стига само ти да ме обичаш...
защото аз също ще умра.
Вечността ще бъде наша,
във синята безкрайност,
във безпроблемното небе.
Любов моя, мислиш ли, че се обичаме?
Бог събира само тези, които се обичат!



копирано от http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=108414

БЛАГОДАРЯ ЗА ОБИЧТА И ПОДКРЕПАТА ТИ ПРИЯТЕЛЮ!



Хайде ела! Milord
Вие седнете на моята маса
Сега е толкова студено навън
Ето, тук е удобно

харизмата, Джу...
Като съдбата.
Неизбежно!
Прегръщам си те, миличка! :))

ЛЮСИ, ОБИЧАМ ДА ЧЕТА ТВОИ СТИХОВЕ И ОНЗИ НЕВЕРОЯТЕН, ЧУДЕН "ПОВИК"

ДОКОСВАШ СЕТИВАТА МИ..ДОКОСВАШ ДУШАТА МИ И ЗНАМ ЧЕ ПИШЕШ ПОЕЗИЯ С ХАРИЗМА...И ОЩЕ НЕЩО


ВИЖ ТОВА, КОЕТО НОСЯ ВИНАГИ СЪС СЕБЕ СИ..ЕДНА МОЯ ПРИЯТЕЛКА ОТ ПЪРВИЯ САЙТ В КОЙТО ПИШЕХ... ГО БЕ ОТКРИЛА...


Научете правилата добре, а после ги забравете. Отидете при бора, ако искате да научите нещо за бора, при бамбука, ако искате да научите нещо за бамбука. Само така ще спрете да се съсредоточавате върху собствените си преживявания и ще хармонизирате единството в себе си...

ще се опитам да се възползвам.
Благодаря за ... всичко, слънчице! :**

ЛЮСИ, НИМА НЕ ГО ОТКРИ ТАМ..КОГАТО ВОДЕШЕ ХЛАПЕТАТА... И НАПИСА ОНОВА НЕВЕРОЯТНО И ЧУДНО НЕЩО!

С ОБИЧ ДЖУЛ


--------------------------------------------------------------

24.06 10:03 - Гледай си в краката...Автор: blagovestie Категория: Лични дневници
Прочетен: 918 Коментари: 40 Гласове: 33
Последна промяна: 24.06 10:15



Сутринта водя малкия към детската градина. Времето едно такова – меко казано неприятно. Както винаги, по подразбиране – бързам. Пришпорвам и него. Ходи бързо. Научи се от рано. За да смогва с моята крачка и да не изоставаме от поглъщането на времето. Потънала съм в някакви си мои мисли и емоции, слушам с половин ухо това, което казва. Как с приятелчето си Даниел са си смесили картите и после не са могли да ги разделят, та сега не знае дали всички негови карти са при него, дали не е взел пък от картите на другото дете...

На един вход, покрай който минаваме точно излиза семейство – баща, майка и дете. Момиченце. Хленчи. Обръща се и удря майката, казвайки й колко е лоша.

Дари (това е моето съкровище – от Божидар) се смущава. Обръща се към мен и пита дали е добър и слуша. Очите му са тревожни, отговорът го вълнува. С облекчение разбира, че е най-доброто дете (естествено заедно с брат му) и възкликва “Слава Богу, че аз слушам!”.

Минаваме покрай един строеж. Пътеката става съвсем неравна. Обичаме да гледаме клоните на дърветата. Огромни липи и кестени. С много синигерчета и свраки. Търсим ги, показваме си ги и им се радваме. А има и облаци. Днес не са много оформени, по-скоро обща сива маса, но пак са интересни. В неговите очи всичко е вълшебно. А аз се опитвам да поглеждам през тях, когато не съм много изморена. И докато зяпаме се спъва. Веднъж. Опа, за малко да падне, добре, че стискам ръчичката му. Втори път. Абе, внимавай, бе дете! Третия път не се сдържах.

“Абе, Дари, гледай си в краката, бе маме!” – чух отстрани повишения си тон. Остър. Почти груб.

И ми стана гадно.

“Гледай си в краката!” Що за съвет? Що за урок? Що за послание?

Той иска да гледа нагоре. Да опознава. Да разучава. Да ... лети.

А аз?

Сякаш ми удариха отрезвителен шамар. Имах нужда от такъв. Бих си плеснала и сама, ама по улицата минават хора, ходи им обяснявай...
Не, деца, не си гледайте в краката!

И да паднете – много важно. И да се изцапате – поправимо е.

Гледайте и се стремете напред и нагоре. Не слагайте юзди и капаци на очите си, за да не се препънете. Ще се случва. Неизбежно е.

Важна е посоката на взорът ви. Защото – накъдето гледате – натам и ще вървите.


Благословен ден, приятели!

ти си просто невероятна, казвала съм го неведнъж, ето пак... :)))
Благословена да е вечерта ти, приятелко!

ЛЮСИ, ДА ИЗПУСНЕШ ДУХА ОТ БУТИЛКАТА И ТЯ ДА ПОЛЕТИ..САМО ТОГАВА ИДВА ГОЛЯМОТО ИЗКУСТВО..КАТО ТОВА НА ПИАФ, АРМСТРОНГ, АЗНАВУР, АЛЛА ПУГАЧОВА, ВИСОЦКИ...

НАСКОРО ПРОЧЕТОХ КАК ЕДИН НАШ ИЗВЕСТЕН ХУДОЖНИК ОБЯСНЯВАШЕ СВОЯ ПРОБИВ НА СВЕТОВНА СЦЕНА

ПРОСТИЧКО БИЛО..ПРОСТО ИЗПУСКАШ ДУХА ОТ БУТИЛКАТА И СЕ РАЖДА НЕЩО НОВО, НЕОБИКНОВЕННО...

а е изкуство, защото не е толкова просто...
Но пък е толкова истинско...
И това го прави красиво, дори когато (обикновено) боли :)))