Плэйкаст «ЗАСПИВАЙ ВОЙНИК, ЗАСПИВАЙ» ";

Плэйкаст «ДЖУЛИЯ БЕЛ - В   Заспивай войник, заспивай, нещо топло в сърцето те жегна. Без болка, без разум, без вина и ти пътник си...заспивай. Заспивай войник, заспивай, вече си в друг свят, не разбра ли? По-добър, по-човечен а този ад,далече е...заспивай! Заспивай войник, заспивай, зная, ти сега се сбогуваш. Не с войната,не...зная а с любимата, която оставаш! 24.06.2011 ДЖУЛИЯ БЕЛ   Видео: Песня из кф Летят журавли - Журавли Текст: http://yuliya2006.blog.bg/

от любим филм ...
Благодаря ,Джул !

Поклон за тези,които не се завърнаха ! За майките,които не дочакаха дъщерите и синовете си ! За децата,които преживяха и видяха ужаса с очите си !

ГЕНИАЛЕН ФИЛМ И ГЕНИАЛНА ПЕСЕН...МОЛИТВА ЗА ПО - ДОБЪР СВЯТ БЕЗ ВОЙНА И СМЪРТ

ЕТО ОЩЕ НЕЩО ВЕЛИКО,КОЕТО ВСЕ НОСЯ СЪС СЕБЕ СИ

Война! Не при Ески Полос, не при Колиби и Чонгора беше войната. Ето я нея, страшната и безмилостна война! Няма по-голямо бедствие от това на земята. А ние какво си мислехме, когато тръгвахме? Все едно като че отивахме на сватба. Но бог влага често пророчества в устата на простодушните и нищите духом и ги прави ясновидци. Помните ли какво говореше нашият дядо Слави на гарата? - "Виждате ли ги - казваше той за нас, - сто хиляди души са. Всичките ще ги туря на чифлика си. Кое време е, а? Жетва иде, жетва! " Ето я на, жетвата. Пред тия толкоз много снопи би изтръпнал и най-ненаситният жетвар!
Не всички го разбираха добре. Но Рачо продължаваше да говори като на себе си. После разгръщаше малката си подвързана книжка и започваше да чете с висок глас:
- И аз погледнах, и ето, кон бледен и на него всадник, името му - смърт; и ада следваше подире му, и дадена му бе власт на четвърт част от земята, д

» нагоре към Йордан Йовков - Последна радост

БЕЗУМИЕТО НА ВОЙНАТА...РАЗБИЛО НА ПУХ И ПРАХ МИЛИОНИ ЖИВОТА ИМА ЛИ ЗНАЧЕНИЕ КАКВА НАЦИЯ СА ТЕ..ИМА ЛИ?
ВСИЧКИ ТЕ СА ИМАЛИ МЕЧТИ, РАДОСТИ, АМБИЦИИ, ЛЮБИМИ ..НО ЕТО ЕДНА ВОЙНА...

САМО ТОЙ НЕ СЕ ВЪРНА ОТ БОЯ

http://www.wysotsky.com/1026.htm?11


Всичко някак е друго...А както преди
пак просторът е тих и спокоен,
и гората е същата с тези води...
Само той не се върна от боя.

Аз не зная кой бе прав - често спореше с мен
и държеше на правдата своя.
Аз разбрах, че ми липсва от онзи момент,
в който той не се върна от боя.

Неуместно мълчеше, не пееше в такт,
нещо друго все бъбреше, свое,
всяка сутрин ме будеше още по мрак,
а от вчера го няма. От боя.

И не само това, че е пусто сега;
изведнъж осъзнах - бяхме двама...
И раздухваше вятърът мойта тъга,
щом след боя разбрах, че го няма.

Пролетта се отскубна днес като от плен
и гласът ми увисна в покоя:
"Ще запалим ли, брат?" - но е тихо край мен
Вчера той не се върна от боя.

С нас отново са мъртвите, щом сме в беда.
Те са даже в смъртта часовои...
Отразен в тоя лес като в синя вода,
небосводът притихва спокоен.

И в землянката имаше място за нас,
беше общо и времето в строя.
Всичко вече е мое, но мисля, че аз,
сякаш аз не се върнах от боя.


Владимир Висоцки

Тъкмо се чудех, защо не съм срещала досега този твой стих, Джу, но после видях датата....
Поздравявам те за новата творба. Чудесна е!

Очень, очень грустная песня!!! Гениальный фильм, гениальная песня!

КЛЕО ЗА БЕЗУМИЕТО НА ВОЙНАТА И ЛЮБОВТА, КОЯТО Е НЕТЛЕННА...

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

АЛЕ, ЗАЩО ЗА БОГА Е НУЖНО...ЗАЩО?

С ОБИЧ ДЖУЛИЯ БЕЛ

отнема не само животи, но и любов.