Ще ме чакаш и аз ще дойда,   на перона свил сърцето си, ще чакаш.   Ще сляза най-последна, без сили,   дъхът ми ще е спрял, очите навлажнели.        

Ще ме чакаш и аз ще дойда,   с очи сред тълпата ще ме търсиш.   И в миг ще ме познаеш, зная,   по усмивката, такава просто няма.        

Ще ме чакаш и аз ще дойда,   ще подадеш ръка, ще ме прегърнеш.   Ще ме притиснеш, ще ме целунеш   и ще знаеш, че в този миг съм твоя.  

Джулия Бел