- Да, ти ме отхвърли от приятели? Като ненужна, непотребна вещ. Зачерта ме с червено и сякаш не съществувах за теб...        Аз те обичах! Възхищавах ти се! Разказвах на всичките ми познати и приятели...Колко способен човек си!  Умен, акъла ти е бръснач. Телефони, компютри...просто гений! За скромността ти, за добротата ти...За всичко им говорих!        Те започнаха да те гледат с други очи. И всеки те търсеше за съвет, услуга...         Но, ти ми обърна гръб! Отхвърли ме като досадно, нетърпимо нещо!   Да знаеш има Бог, да знаеш!         Ето,  тогава ти загуби любимото си куче. Нещо, което обичаше, към което бе привързан        Мислиш ли че това е случайно? Не, изпрати ти се, за да разбереш. Колко болка е да загубиш скъпо нещо!        Ти, дори не помисли! Колко унижение, колко обида ми нанесе!          Когато погреба кучето си , ти с дни не беше на себе си. Във фейса пускаше снимки с него. Пишеше за загубата на своя приятел. Не искаше да повярваш, че това е истина.         Да, ето така бе и с мен! Болеше ме, болеше... Гняв изпълни душата ми. После дойде омразата, ненавистта. След време дойде примирението и сякаш нещата се възстановиха...        Остана само едно камънче в гърлото ....Само едно, което не успях да преглътна!        Така и при теб! Ще вземеш друго куче. То ще те обича толкова предано, както предишното...        Но в сърцето ти ще остане едно камънче. Което няма да можеш да стопиш, да изхвърлиш!     ДЖУЛИЯ БЕЛ

художник - Радина Петрова

Тези камъчета са голяма досада, но винаги остават.:) Нямам представа кой го е казал, но ми хареса:
"Не искайте никого на всяка цена. Този, за когото е писано да остане в живота ви, ще остане и без да се стремите да го задържите."
Успех на новата ти книга!

ТЯ МУ ГОВОРЕШЕ ПО ТЕЛЕФОНА СПОКОЙНО,МОНОТОННО...
ТЕ СА МОИ ПРИЯТЕЛИ...ТЕ УТРЕ ВЕРОЯТНО ПАК ЩЕ СЕ ШЕГУВАТ, УХАЖВАТ...
НО В МЕН ЗВЪНЕШЕ КАТО КАМБАНА ДУМИТЕ И..."АЗ ТЕ ОБИЧАХ"...БЯХ ПОРАЗЕНА! И СИ МИСЛЕХ..ДАЛИ НЕ ОБИЧАМЕ КУЧЕТА, ЖИВОТНИТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ХОРАТА?...ДАЛИ НЕ СКЪРБИМ ПОВЕЧЕ ЗА ТЯХ КОГАТО ГИ ГУБИМ?

Катя, благодаря ти за коментара и пожеланията!
Джу

Различни сме... понякога мислите и чувствата на двама души се разминават,
и да - остават онези дребни камъчета... остава натрапчивото усещане
за бягство, или предателство, или... а всъщност може би това не е било
точното място и време, не е била очакваната среща, обич, споделеност...
Успех на новата ти творба !

Стела, благодаря ти за коментара ! Докосне ме нещо и аз пиша.То може на други да се стори незначително, но за мен не е така и пиша...пиша
Джу