Виж портрета на жена ми,виж го!А колко млада си отиде от този свят и красива,красива... Всяка сутрин се събуждам,усмихвам и се..до мен е,чувствам я...душата ми сгрява! Каква жена беше,каква! Усмихната, с бяла забрадка и като запретнеше ръкави, какви баници точеше! Къщата пълна с народ и смях,глъч,олелия... А днес никой, нито от Пловдив, нито от Пазарджик идва...никой! Нямат време казват-бизнеса важен,работа,работа...Внуците и те не идват Така е в живота,като  стопанката на къщата я няма! Помня, кога я загубих. Мина ден, два, а аз ни в живите, ни в умрелите.Лежа и не ставам,не ми се живее.Молих онзи там горе и мен да прибере, да ме вземе... Но една сутрин,отварям очи,погледнах снимката  на стената и нещо стана с мен! Сякаш някой шамар ми удари, не зная какво беше...  И като станах, умих се вънка с ледена вода-зима беше.Облекох чиста риза и сякаш нов човек станах! Впрегнах кончето с каручката и като го подкарах... -Жив съм -казах-жив съм! В нашето село,махалата ни, все вдовици останаха и аз по цел ден ту на тази помагам,ту на онази. Благославят ме,готвят ми,на ръце ме носят! Ето днес заклах шопара, а те тепсикeбапа,наденичките,кървавицата, всичко приготвиха! Помагаме си взаймно и оцеляваме, че децата,унуците все далече,далече... А вечер,като си легам,пак я поглеждам - там на стената. Доволен,щастлив  и благодаря !  Не се сринах,не! ЖИВ СЪМ!  

ДЖУЛИЯ БЕЛ

художник - РАДИНА ПЕТРОВА